текст на Георги Неделчев, Агорапост
Малко са народите, които могат да покажат на света своите древни корени и да опишат своята история и историята на човечеството със своя собствена азбука. Още по-малко от тях са я дали на милиони други да я ползват с чест и достойнство. Е, има такъв народ, който и днес има своя държава – БЪЛГАРСКА. Каквато е и азбуката.
Търсейки интересен, но и полезен текст за днешния празник на Българските букви, писменост и култура, няма как да пропуснем да наблегнем на древните исторически връзки, довели до днешните чествания на Българския език в съвременната Българска държава. В историята нищо и никога не възниква от самосебе си, а логиката на човешкото развитие ни подсказва, че търсенията ни никога не трябва да спират, не трябва да робуваме и на догми с политическо-коректен характер.
По този начин попадаме на ценната публикация на българския изследовател Павел Серафимов, който пише, че едва през втората половина на ХХ век излиза достатъчно литература засягаща тракийското словесно богатство, а някои лингвисти не само забелязват общи неща между старобългарския и Орфеевата реч, но и публикуват намерената информация. За жалост, казва той, значението ѝ не е обяснено, нито пък някой се е заел да събере всички важни данни (представени от различни автори) и да ги систематизира.
Интересно е, че както наши, така и чужди лингвисти признават важността на древната ни реч. Например, Кирил Мирчев споделя следното: “Кирило-Методиевият старобългарски език е най-старият славянски литературен език, засвидетелстван документално. Като славянски език от една толкова древна епоха той се отличава с голяма архаичност на своя граматичен строеж.“
Макар да живее и работи в тогавашния СССР, световноизвестният учен Макс Фасмер не се колебае да каже, че старобългарският става основа на руския черковен и литературен език. Фасмер добавя и това, че силното българско влияние над руси и сърби продължава до XVIII век, като започва да отслабва едва през XIX век.
Друг изследовател, Виктор Стивънсън, също е удивен: “Влиянието на българския е огромно, много по-голямо от това на който е да е било друг език от същата група…Този език е изиграл водеща роля в оформянето на старославянския, от там и на руския и дори е допринесъл много за развитието на други езици от различен произход – румънския и унгарския…От Средновековието насам българите щедро са дарявали съседите си със свои думи..”
В своята работа “История на Старобългарския Език” Стефан Младенов пък представя интересна информация, а именно това, че типичните за речта ни звукосъчетания шт < праслав. *tḭ, kt’, жд < праслав. dḭ, не се срещат никъде другаде в славянския свят.
Уникалните белези на старобългарския, а и забележителната му архаичност са неоспорими. Чест прави на хората споменали това, но реално погледнато, те са се изразили твърде скромно, пропуснати са още ред важни неща. Основната причина за това е, че навремето се е знаело твърде малко за речта на Орфей и не е имало възможност да се направят нужните сравнения.
И така до днес, когато множество факти потвърждават една смела, но важна и ценна теория, която практически отпраща нашия държавотворен календар доста по-назад във времето от култовата 681-ва, а историята на езика и буквите ни отвъд делото на светите братя Кирил и Методий с техните ученици и последователи.
Източник: SPAROTOK
