Сега видях кратък репортаж от „протеста на жълтите павета“. Направи ми впечатление средната възраст на участниците – мнозинството бяха някакъв изсъхнали, поомачкани, сбръчкани и поувехнали седесари на 50+. Между другото, още една мантра на умнокрасивите (след тази, че те са „най-образованите“) падна – средната възраст на „Похода за мир“ беше много по-ниска от тази на тазвечершния „протест“.
Възрастта не е порок. Една от най-достолепните гледки е на възрастен човек, който достойно, смело и непоколебимо си е вървял по житейския път и си е учил житейските уроци. Грозно е тогава, когато си стар глупак, който стои на едно място и отказва да порасне. Вкопчил се е в някакъв епизод от живота си като безумец, който се опитва да задържи стрелката на времето и отказва да изпълни Божията воля да продължава напред по пътя си. Гротеска.
На този протест Асен Василев каза, че „над Европа се спусна желязна завеса“ – което е директно откраднато от реч на Чърчил през 1946. Оставям настрана тоталната импотентност и липса на въображение на пиарите на ППДБ, но обърнете внимание – през 2023 година се използват лозунги от 1946-та….На тоя митинг от трибуната се говореше за „битката между свободния демократичен свят и Съветския съюз“.
Тия хора са си замразили умовете някъде в 1989-та година и просто отказват да пораснат, да се развиват, да научат нови неща. Остаряват и се сбръчкват, но не порасват. И се потвърждава максимата, че ако се самоопределяш чрез омразата си към нещо, в един момент неизбежно се превръщаш в обекта на омразата си.
Тези хора винаги са се самоопределяли с омразата си към „кхомунистите“, към „червените бабички“, както презрително наричаха избирателите на БКП – ония, които живееха в миналото и отказваха да приемат „новото време“. А ето, че сега са се превърнали в сини бабички и дядовци, които живеят във вече далечното минало – превърнаха се в огледален образ на това, което мразеха и осмиваха.
Tisho Chergov
