Възраждане играе изцяло в подкрепа на либералния кабинет ПП-ГЕРБ. Независимо дали го иска или не. С протестите си и с част от тезите си хората на Копейкин заявяват позицията си, но и капсулират съпротивата срещу срамната коалиция единствено в антинатовския и антиевропейския вот и говорене. Чудесна дъвка за всички, дето висят на оградата на улица „Козяк“. Истината е, че Копейките са само малка част от опозицията на колаборацията на ГЕРБ с т.н. “Промяна”. А това медиите и социолозите го пропускат нарочно и удобно. Не всеки, който е против този кабинет, е срещу НАТО и ЕС. Нелепо е, че Сорос и Прокопиев се олицетворяват напоследък с тях. Срещу подобна срамна и труднообяснима уйдурма са всички нормални граждани и най-вече избирателите на двете партии. В по-малка степен недоволни са тези на либералите, защото те поне взимат на пръв поглед всичко – цялата власт и всички министри. Първоначално и жълтопаветните вдигаха шум по-високо от Възраждане, но после опорките, спуснати им от офиса на Капитал, че ще подкрепят войната в Украйна и мирисът на власт ги успокоиха. Боко Тиквата вече пак е Борисов, който за трети път ще ги вкарва във властта през задния вход.
Отвращението срещу кабинета на ПП и ГЕРБ е огромно, но засега тихо. И то е много по-тихо и голямо сред негласуващите и отвратени българи. Българският народ е консервативен по природа и много, много далеч от трансатлантическите трансджендър ценности на шарлатаните с дипломи ментета. Безмълвното отвращение от подобна либерална завера скоро ще избухне и то ще си намери конкретен повод за избухването. Винаги става така. Няма как с 30 депутати шепа безродници да управляват цял един древен народ, който няма нишо общо с тях. И независимо от промиването на мозъци и от чуждопоклонническото индоктриниране на либералните нюзкурнуци БТВ и Нова.
Николай Бареков
Урокът от последните 33 години не е научен
Мая Живкова – Роджърс
Последните 3 години бяха кратка ретроспекция на целия преход.
Площадни революции,
боричкания,
прегръдки с довчерашни врагове, предателства на довчерашни партньори,
убийства на сенчести фигури,
безпринципни правителства,
опоскване на публични ресурси,
държавни заеми,
инфлация,
обедняване.
Ние, които помним революциите през последните 30 години, си знаем къде живеем. По-младите хора, които имат очи да видят очевидното, вече също са разбрали.
Забележителното обаче е, че има българи от всички възрасти, които нищо не са разбрали – нито от последните 30, нито от последните 3 години, въпреки повторението на едни и същи сценарии.
