Кратък преразказ на предизвикалия толкова полемики филм, така както е описан в ревюто му. Две 13 годишни момченца имат изключително близко „приятелство“ (кавичките аз ги слагам). Приятелството им било толкова силно, че двамата спяли в едно легло, гушкали се, държали се за ръка. В училище започнали да им се подиграват и да им правят хомофобски обиди. Едното от двете 13 годишни „приятелчета“, повлияно от хомофобията, започнало да страни от другаря си, в резултат на което другарчето му се самоуб…..(сещате се).
Цялото ревю на филма е доста напоително откъм думи и силно се подчертава думата „приятелство“. Човек трябва много внимателно да чете между редовете и да се ориентриа сред типичния за либералите водовъртеж от думи (с цел да те обърка), за да забележи едва вмъкнатото в ревюто „спане в едно легло“, „държане за ръка“, „гушкане“.
Аз като дете съм имал много близки момчета-приятели. Започна се с Иво Кралчев, после Никола, Панчо, Филип….Много си бяхме близки, но с никой от тях не сме се държали за ръка и спали в едно легло. Приятелството ни се изразяваше в безкрайни игри, приключения, мечти. Имах и момиче-приятелка като съвсем малък – Майчето. И с нея не сме „спали в едно легло“. Защото бяхме деца и живеехме в света на децата, а не в този на възрастните.
Който си мисли, че етапът с нормализацията и легализацията на педофилията от страна на глобалния доларов либерализъм може да бъде избегнат, без да бъде разрушен самия глобален доларов либерализъм, е глупак и наивник. Няма „либерализъм с човешко лице“, няма „реформиран либерализъм“.
Който си мисли, че нормализацията на педофилията ще се случи рязко и директно, като изведнъж ни кажат: „Нормално е дете да прави секс с възрастен“ – той също е голям наивник. Нормализацията на девиациите и извращенията от страна на либералите винаги е плавна, постепенна, поетапна, лъжичка по лъжичка. На всеки свой етап, на всяка своя стъпка тя ти се представя като нещо нормално, нещо естествено. Винаги е съпроводена с внушение за вина и обвинения в насилие, ако не приемаш поредния етап от нормализацията.
Ако не приемаш заличаването на различията на половете и откажеш да се обръщаш към мъж с „тя“, тогава си виновен за „високия процент самоубийства сред транссексуалните“. Ако откажеш да приемеш нормализацията на педофилията, също си виновен за „самоубийства“. За да няма наранени чувства и самоубийства, си длъжен да приемеш всички извращения и девеиации….
Това не е някаква грандиозна конспирация и таен план на някакво тайно общество, а е естествената еволюция на либерализма. Педофилията е естествен етап от еволюцията на либералната идеология, която започва още от Френската революция. Борбата между консерватизма и либерализма не е нищо друго, освен търсенето на отговора на въпроса „дали има Бог, който е създал материалния свят, или самият човек е бог и материалния свят и обективната реалност се определят изцяло от човека“.
Ако Бог е създал материалния свят, тогава ние хората трябва да почитаме и спазваме неговата воля. Тогава мъжът е мъж, жената е жена, те двамата създават семейство и деца – които деца са различни от възрастните и обществото ги третира като различни докато не пораснат.
Ако няма Бог, което е идейният фундамент на либерализма, тогава всички правила и йерархии, които спазваме, са измислени от хората, не са естествени и подлежат на промяна и ревизия. Свободата (liberta) в либерализма е именно това – „свобода“ от Бог, свобода от неговия естествен ред и правила. Превръщането на човек в бог.
Ако няма Създател на материалния свят, ако няма негов естествен ред и правила, тогава няма „мъж“ и „жена“, няма полови роли, няма „морал“, няма и „деца“ – тогава самата идея за „детска невинност“ не се приема за естествена, а за „човешка измислица“.
Тихомир Чергов
