Днес стават точно 10 години от онзи знаменит 14 юни, когато започнаха протестите и цялото движение ДАНСwithme.
Също така днес цялата група на ПП-ДБ гласува против (и няколко въздържали се) излъчването по БНР и БНТ на дебатите за комисия по изпирането. Така де, комисията за поисканите имунитети. А от сутринта Пеевски пак обикаля кулоарите и стаичките на НС, където с Христо Иванов коват съдебната реформа и конституцията.
Ще пишем един ден историците, че точно 10 години е продължила ерата „градска десница“, и нейната „борба със статуквото“, която роди няколко политически проекта и десетки обществени и партийни фигури. Която превърна в почти ежегодна, лятна традиция „протеста на жълтите павета“, опитващ се всеки път да пресъздаде онзи дух и атмосфера от 2013-та.
Но историята рядко се повтаря. Тази страница от новата ни история приключи, и аз поне казвам на това: „Слава Богу!“. Че дотук ми беше дошло от това една малка, шумна секта да определя дневния ред на цялата държава всеки път, когато напълни площада пред НС. Инструмент, с който разполагаше единствено по силата на своята легитимност като стожери на борбата със злите сили, получена именно от събитията през 2013-та.
Тази легитимност приключва сега, пред очите ни, с грозна смърт в прегръдката на онези, които до вчера наричаха всичко лошо на света: от мафия и олигархия, до руски агенти, прокарали пАтока на Путин и с това позволили той да нападне Украйна. Никога повече в близкото бъдеще „градската десница“, нейните медии и десетки образи от „НОрешарски“ и „Росенец“ няма да носи легитимността, нужна да определя дневния ред на страната с протести по жълтите павета. И, пак ще повторя, това е прекрасно.
Кристиян Шкварек
