Много хора отбелязват 10-годишнинта от назначението на Пеевски за шеф на ДАНС, с тъга. Тъга по спонтанния граждански протест, в който хората били употребени за пореден път.
Не беше спонтанен протест. Беше организиран от „Зелените“ и хора като Асен Генов. Това помня много ясно, защото имах въпроси и тогава за първи път разбрах за съществуването на Генов, Сандов и други от тяхната агитка.
Трябваха ми само няколко седмици, за да се убедя, че нещо не е наред с онзи протест. Асен Генов и Иво Божков висяха на площада от сутрин до вечер – нещо, което никой работещ човек не може да си позволи. Асен Генов, Иво Божков и някои други знакови лица на протеста гостуваха сутрин, обед и вечер в националните телевизии. Същите хора разхождаха всяка вечер протеста до централата на ГЕРБ, вместо до централите на управляващите БСП и ДПС. Така аз разбрах, че ръководителите на протеста не са това, за което се представят.
Тези хора създадоха „Протестна мрежа“ – непартийна организация, бла бла бла. Аз – като човек, който от дъното на душата си ненавижда комунистическия режим – исках да помогна с каквото мога. Приятел ме свърза с тях. Там се запознах с уникални хора. Разбрах, че няма ляво, няма дясно – да, още тогава. Разбрах, че няма нищо лошо в социализма всъщност. Разбрах, че правителство се сваля с летящи китайски фенери вечер, след работно време, и разходки до Централна гара. Тогава напълно ми се изясни какви хора са организаторите на протеста.
В същото време Бойко Борисов, който беше спечелил изборите, отстъпи без никаква борба властта на БСП и ДПС. Изглеждаше, че сякаш няма избор, но избор имаше. Имаше хиляди гневни симпатизанти на ГЕРБ на жълтите павета тогава, които само чакаха знак. Той призова хората да си отиват по домовете и забрани на депутатите си да излизат и да разговарят с хората отвън. Помня го, защото аз и няколко други човека опитахме какво ли не, по силите си, за да предизвикаме реакция. Не се получи.
Бойко Борисов извади депутатите си от пленарната зала, но като видя, че с това пречи на правителството на Орешарски, ги върна обратно. Пеевски го заплашваше от трибуната, Бойко си мълчеше тихо и кротко. После стана ясно защо – бутнаха КТБ, милиарди изчезнаха, ДПС свали правителството, Бойко се върна, милиардите бяха платени от нашите данъци. И всичко приключи.
В моето семейство винаги сме симпатизирали на Бойко Борисов и ГЕРБ. Предполагам същото се е случило с хиляди хора, разочаровани от управлението на Иван Костов. Костов беше човекът, който ме научи да разграничавам симпатиите си от доверието си. Аз много го харесвах, гласувала съм за него – после видях какво направи и това беше последното ми гласуване. Тогава разбрах, че човек може да бъде умен, да има страхотни качества и да бъде манипулативен, непочтен, злонамерен, а следователно и по-опасен. Дълго време остана симпатията ми към него – дълго след като бях загубила доверието си. Така че разочарованието ми от Бойко Борисов през 2013 г. беше нищо работа. Аз тогава разбрах, че наблюдаваме представление, съглашателство между всички партии, които разпределиха баницата и продължиха по пътя на най-малкото съпротивление. Един партньор падна в жертва тогава – Волен Сидеров. Целта на играта беше по-голяма от пешката.
Това наблюдаваме и днес. Пак всички са заедно в играта с цел разпределение на поредните порции и обслужване на началниците, но ситуацията е толкова патова, че се наложи и топовете да бъдат жертвани – ГЕРБ и ДБ. Кралят ДПС/Пеевски, отново е активиран в защитата на кралицата. А кралицата – Демократическата партия на САЩ, представена от посолството, отново е на сигурна позиция. Какво тук значи някакъв си топ?
Та, мили приятели, които си спомняте с носталгия за „спонтанните“ протести от 1997, 2013, 2020 г. – нищо спонтанно няма в протестите в България. Никога не е имало. Българският народ е неспособен да се самоорганизира, дори когато цените на храните скочат двойно, а токът – петорно. Всички протести в България се организират от комунистите – класиците от ДС и децата им от ППДБ+. Без изключение.
И всяко поколение в България е обречено да се запознае с държавната система на управление, установена от старите комунисти, които изгориха доказателствата за престъпленията си в партийния си дом, препраха парите, създадоха мутрите и произведоха от тях чисти бизнесмени, изучиха децата си в Харвард и Осдфорд и ги върнаха тук, за да им предадат властта заедно с препраните пари. Дойде моментът и на днешните 20-годишни. След 10 години кукловодите могат да организират поредната „революция“, след която да приберат милиарди в бездънните си джобове. Все едно какво се случва в Европа и по света, те пак са тук и пак са същите. И пак ще бъдат, не се и съмнявайте.
А благодарение на Иван Гешев разбрахме, че не те са излишните в България. Те си имат държава, институционална власт, пари. Ние сме излишните. С нас и без нас – все едно. На който не му харесва държавното устройство на европейска България – прав му път към европейска Германия, Франция, Италия, Швеция, wherever. Границите са отворени – голяма придобивка на европейското ни развитие. Много баби там се нуждаят от caregivers, както е модерно да се казва.
Мая Живкова – Роджърс
