Да България въведе нов поздрав в тяхното си общество! Вместо Честита Баня!, стана „Честит Прайд!“ Жълтопаветните гейове отговарят в хор:“Време беше! Честит Прайд!“ С това признание и с тези честитки днес, когато има шествие на консервативното семейство, коалиционните партньори на Борисов изцяло минаха в розово либералния сектор.
Стотици обратни очакват техните събратя от ДБ, ПП и защо не ГЕРБ да се присъединят гордо към Прайда на жълтите павета. Първата стъпка към заявката на либералите за узаконяването на гей браковете вече е решително направена.
Ето цялото братско обръщение на ДБ и Христо Иванов към шарените джендъри:
„За нас разбирането за човечност е неразривно свързано с това да проявяваме уважение и да защитаваме достойнството на всеки човек, независимо от неговата или нейната полова или расова принадлежност, религиозни предпочитания и сексуална ориентация.
Години наред определени сили като по учебник преповтарят хибридни атаки срещу световното цивилизационно съвремие и се опитват да ни върнат там, където на тях им е угодно. Те искат България да се разграничи и отдалечи от ценностите, които изповядва демократичният, цивилизован свят.
За нас думата патриотизъм означава да зачитаме и браним човешките и граждански права на всеки българин. В България хората от ЛГБТИ+ спектъра нямат равни права с другите българи. Не им е гарантирано спокойно съжителство, споделени права и задължения, право да се грижат за партньора си по достоен и подобаващ начин и да го наследяват при смърт.
Предразсъдъците срещу тях продължават да доминират обществения разговор. Правят се опити да бъде разделено обществото с агресивно и враждебно говорене срещу определена част от българското население. Упражняването на насилие, подбудено от омраза срещу сексуалната ориентация, не се преследва изрично от закона.
Когато на 1 декември 1955 г. Роза Паркс отказва да освободи мястото си на бял мъж в автобуса в Монгомъри, Алабама, това дава началото на процес, който води до премахването на расовата сегрегация в цяла Америка.
Борбата на нашите ЛГБТИ+ сънародници днес, макар да приема цветна, празнична и съвършено миролюбива форма, е не по-малко важна. Стремежът им да бъдат видяни, разбрани и зачетени е не просто легитимен; той е тяхно фундаментално човешко право.
Различността не е слабост или недостатък; тя ни прави не само по-пъстри и по-видими, но и по-устойчиви, по-силни – както като граждани, така и хора.
Честит Прайд, скъпи приятели!“
