Шествие за Семейството” се проведе в София, като част от „Месец на семейството“. Лошото време, дъждът и вятърът не отказаха участниците в демонстрацията в подкрепа на традиционното християнско семейство. Много хора се събраха на сборния пункт на площад „Света Неделя“ в центъра на София. Веят се основно български трибагреници. Няма шарении и розови пера за разлика от шумния, но малоброен гей парад. Семейството на консервативните ценности запуши устите на шумните либерасти.
Целите на шествието, описани и публикувани от организаторите във фейсбук страницата на събитието:
- Държавата да прегърне демографския проблем като номер едно цел, кауза и въпрос пред страната. Настояваме да бъде изготвена и приета държавна стратегия за демографията до 2050-та година. Настояваме всеки закон в страната да бъде съобразен, посредством формални критерии, с въпроса „Как се отнася до подобряване на демографската ситуация“. Настояваме всяко правителство, от тук нататък, да излъчва вицепремиер по демографския въпрос – защото той е един и много конкретен: Ще има ли българи в страната през 22-ри век, и колко ще са те?
- Довършване на започнатото въвеждане на ЗП „Вероучение“ в програмата. Дълбоко вярваме, че всякакви други консервативни, патриотични и „антилиберални“ каузи и послания са само и единствено „кръпки“ върху една основна рана: обезверяването на българския народ. Никаква фундаментална и дългосрочна промяна не може да бъде постигната без реевангелизация на българския народ. Нито една консервативна кауза няма да спечели дългосрочната битка с Постмодерното, ако не адресира сърцето на проблема: вярата.
- Гарантиране на свободата на словото, на изразяването, на вярата и на нормалното: от пълзящата „либерална“ цензура, от опитите за въвеждане в законодателството на все по-строги наказания за консервативно мислене, под термина „борба с езика на омразата“. От подчиняване на българската медийна среда от планувания проектозакон в ЕП, целящ създаване на „Европейски СЕМ“, който да наказва медийте на континента под предтекста за „борба с дезинформацията“. Свобода от „кенсъл културата“, която НПО-та и „правозащитни организации“ копнеят да прилагат и в България. Свобода на нормалното да съществува в един все по-ненормален свят.
