Жълтопаветните се оказаха смокинов лист за ГЕРБ и ДПС в опита им да докопат 20 – те милиарда от ЕС, до такива прозрение стига тяхното гуру Илиян Василев. бивш посланик в Мосва и агент на ДС. Прав ли е в своето прозрение? Сега той предлага нова формула – така и така ПП и ДБ ще изядат 100-те торби със сол и 100-те тояги по гърба от своите избиратели, поне да поставят своите условия на масата и главата на Боби Сарафов да е първото от тях, другото са избор на нов ВСС, съдебната реформа и подновяването на регулаторите.
Жан Баптист Кар има знаменито изречение, което се използва често – „колкото повече нещата се променят, толкова остават същите“.
Не е само Сарафов. Цялата система на прехода е така изградена да създава и продава видимост на промяна, а накрая да имате горчивия вкус на повече от същото. От самото начало Луканов предложи реформираната БСП като вариант за реформа, след това кражбата на банките и срива на лева, като част от пазарната икономика, царят предложи поредната фасада с монархически привкус, Първанов пък ви предолжи членство в ЕС, гарнирано с енергиен шлем и наливане на евросредства в корупция, дойде поредния „месия“ Борисов, след това Радев, ИТН и всякакви задкулисни мрежи т.н.
Проблемът е в това, че се примиряваме с малкото, което ни се поднася за истинска стока. И от толкова чакане и разочарование сме склонни да приемаме всеки полъх за вятър на промяна. От друга страна, голяма част от публиката се задоволява с ролята си на мрънкачи и запалянковци на промяната. Коментират отстрани кусури, но удобно пропускат собствената си отговорност /действие или бездействие/.
Разбирам аргумента, че „имаме само 63 депутата“ и толкова можем, но пропускат ключовия въпрос – а защо имаме само 63 депутати? Това не е самослучило се или природно явление!? Лидерите, които са постигнали това, са отговорни за този резултат, не избирартелите.
Дори да приемем, че „врагът“ е коварен и граби с шепи от народната любов с подмолни средства. Очевидно друг електорат няма да имаме, та питам – какво направихме за да увеличим резултата? Но този разговор ще отложим, не му е времето сега.
Сега рецептата е – измъкни най-доброто възможно от ситуацията. „Реформаторът“ Сарафов ви показа, че тези юнаци зад кадър просто се подиграват и използват ППДБ за да реализират поредна мимикрия, която да продадат на Запад като истинска. За да влезем в Шенген, но най-вече да ни пуснат средствата.
Не да реализираме нашата Промяна, а Тяхната фейк версия.
Ето моята рецепта.
Това с вербалната критика на Сарафов не струва много, виждате как веднага издигна стената на суверенитета на прокурорската власт. Това което струва е смяната на ВСС и изобщо смяната на регулатори, и ключовите хора, които контролират система. Ще кажете, да, но ако натискаме прекалено много може да се пречупи палката. Напротив, просто ще демонстрираме публично границите на фейк-реформата, която ДПС и ГЕРБ предлагат. Въпросът е дали в този Парламент е изобщо възможно да се избере нов ВСС, но още по-важният е дали в следващия шансовете ще бъдат по-големи, заради компромисите днес.
Тъй като съзнавам колкото е трудно да се балансира между Сцила и Харибда, няма да влизам в групата на „последната Истина“, но не мога да не кажа, че има теми, които демократите системно пренебрегват и преотстъпват.
Това е темата за патриотизма и родолючието. Помните ли отказът на Костов да приеме косовските бежанци? Трябва да имаш гръбнак и да отстояваш позициите си.
След това е темата за отношенията ни с Брюксел – още от началото на процеса на присъединяване у нас се роди един „елит“ от йес хора, които се съгласяват с всичко, които идваше от ЕС. Във всяко правителство имат такива. Това бе част от играта – Те се съгласяват, поне на думи, с всичко или с повечето, което идва от Брюксел, а ЕК си затваря очите за корупцията им тук – това е същината на модела Борисов и топлата връзка с ЕНП.
Да вземем например еврозоната – идеята, че там е цветя и рози е заблуда. Това не значи, че не трябва да искаме да влезем, само че трябва да го направим с широко отворени очи и да кажем кои са възможните проблеми и как ще управляваме рисковете. Много от водещите глобални политики вече не се определят от ЕС – включително в сферата на иновациите и технологиите. Например, ЕС не е водеща сила в изкуствения интелект, но е първата в регулирането му? Какво ви говори това, че бюрокрацията е по-силна от иноваторите?
Дори климатичния преход, във вида, в който се проповядва, чрез индоктринация, а не чрез баланс на рискове и ползи, само отдалечава постигането на заявените цели. САЩ и Китай имат много по-балансиран поглед – балансират между класическата и новата енергетиката по начин, който да не дестабилизира икономика и общество.
Евробюрокрацията стана огромна сила и ще става все по-голяма такава, а тя е антитеза на напредъка и развитието. Особено след като започна да заема от името на страните огромни заемни средства с които да реализира общи програми. Тези програми финансират проекти, една част от които хранят и родната корупция – това, което стои в основата на съгласието зад кадър между ГЕРБ и ДПС да използват ППДБ.
Не искам да бъда лош пророк – но една от главните движещи сили на сегашната формула на управление е заинтересоваността на ГЕРБ и ДПС от визитката на ППДБ за да вкарат европарите у нас. Но никой не е направил анализ за рисковете на наливане на евросредства в нереформирани сектори. За това изпратиха Мария Габриел от ЕНП.
За мен няма особена разлика между Пеевски и класиците олигарси, които грабеха от публичните средства и рекетираха нормалния бизнес, и онези „европейски“ местни олигарси които правят същото с евросредства.
Запомнете, от гледна точка на стратегическите интереси, е по-добре да се отложи получаването на тези евросредства, и да използваме зависимостта на ГЕРБ и ДПС за да получим максимално пространство за прочистване на модела. За пореден път – няма логика да получаваме тези пари, след като не можем да усвоим средствата от капиталовата програма на бюджета. Знаете причината – ендемичната корупция.
Не е тайна, че има заинтересовани бизнесмени, които подкрепят ППДБ, и те са в съгласие с ГЕРБ и ДПС, в името на евросредствата. Вчера говорих с човек, интимно запознат с технологията на разпределение на средствата от ЕС – да има една незначителна част, която не се разпределя контролирано, но всичко по-значимо е вече разпределено между играчите. Допускам, че част от това е „градска легенда“, но като знам, че е вътре в играта?!
Тогава ми дойде на ум казаното от Жан Баптист Кар.
Това, което ви очаква е повече от същото – формулата Гешев – Сарафов и това ще ви сервират като реформа. И като ги попитаме нашите – вие, майтап ли си правите, ви отговарят – не това е само началото. Вярвайте в утрешния ден!?
Аз не виждам никакво начало, а пореден нескопосан опит за подмяна. Потьомкинска България. От толкова много лъжи можем да пропуснем и истината.
Илиян Василев
