Президентът на Франция и фронтмен на евролибералите Еманюел Макрон обяви, че е готов да приложи полицейски мерки “без табу” с цел да бъдат потушени обхваналите страната бунтове на нейни граждани с африкански корени. Но не корени в „черна“, а „бяла“ Африка, тази на арабите и на сарацините, с които Християнска Европа има вземане-даване от десетки векове. Либералите сега нямат сила, а и желание да я я опазят.
Ето и анализ по темата:
Това не е зона на военни действия. Не е Украйна, Сирия или Йемен. Това е сърцето на Европа. Отново.
Франция за поредна години гори в бунтове и безредици на стотици хиляди „младежи“ от определени квартали. Последно беше на Световното, винаги, когато играе Мароко.
Мобилизирани са 40,000 полицаи, спрян е градският транспорт в цялата страна. Само снощи ранените служители на реда и жандармерията са 400.
Според левите това са бунтове „на бедните“,на „работническите квартали“. Защо, тогава, не безчинстват в най-бедните региони и градове на Франция – тези в деиндустриализирания североизток, нито пък в кварталите на бедните източноевропейски гастарбайтери. Не палят всичко наоколо румънците, българите, руснаците, поляците. Не го правят и бедните французи, или тези в селските региони.
Според либералите безчинстват „маргинализираните расови малцинства“ , потискани от бял и европейски супремасизъм. Защо, тогава, не се бунтуват кварталите с хора предимно от Карибите, от Нигерия, от Шри Ланка, от Индия и Виетнам?
Защо това редовно се случва конкретно и само в кварталите на хората от Магреба? Тази близо 7 милионна „нация в нацията“? Хора, които живеят там няколко поколения и често са далеч от прага на бедността? В тези редовни бунтове няма общ знаменател бедност. Няма и раса или имиграционен статут. Има само един.
Така изглежда всяко превземане в историята.
И само кретените още не са го проумели.
Не искам повече либерално управление на Европа. Защото то значи капитулация. Значи смърт за тази цивилизация, която обичам тъкмо, защото съм възпитан да бъда европеец.
И не искам ТЕПЪРВА да си вкарваме либерално управление в България, че да тръгнем по тези стъпки. На самозаличаване в името на либералната патология и нечии непреодолими просвещенски заблуди.
Кристиян Шкварек, историк
