Колко символика в тези снимки. Свършва официалната част с церемониите, изключват камерите, фотографите се разотиват… и всички, които са се надпреварвали да се снимат, да прегръщат и да се отъркват в Зеленски, изведнъж го игнорират и го оставят самотен и маргинализиран като гладно и мърляво ц*ганче до рестирант в Слънчев бряг. Ако ВИП лицата отново забележат камери и фотографи, моментално ще оставят сладките си приказки и пак ще се наредят в редичка като за аудиенция при папата, за да могат да се ръкуват и да „обменят мисли“ със Зеленски.
Същото представление като с маските, когато преди началото на някое официално мероприятие политиците си хортуваха сладко и интимно без маски, а в момента, в който се включваха камерите, си слагаха театрално маските на лицата, само за да ги махнат на мига, в който представлението свърши. Или като испанската министърка на екологията, която пристигна вчера с частен самолет от Мадрид за Валядолид за среща за „борба с глобалното затопляне“, качи се на лимузина на летището, следвана от кола на охраната и 200 метра преди мястото на срещата спря, слезе от колата и се качи на велосипед, с който се появи пред фотообективите на журналистите, следвана от двете лимузини с шофьора и охраната ѝ….
В момента, в който Русия приключи тая война, разхожданият като панаирджийска мечка по всевъзможни мероприятия из цял свят Зеленски ще бъде за миг забравен и изтрит от публичната памет, така както забравиха за вируса веднага след като Путин нахлу.
Ще бъде забравен не само от политиците, актьорите и виповете, но и от обикновения либерален планктон от офисите на кол центровете, ай ти фирмите, пиар агенциите, НПО-тата и университетските катедри. Същият планктон, който преди 22 февруари 2022 не беше чувал никога за Зеленски, а на 23 февруари 2022 вече се кълнеше, че той е „най-големият и смел мъж в света“, защото така им казаха от телевизорите и от медиите на Прокопиев. В момента, в който от телевизорите и от Дневник спрат да говорят за „най-големия мъж на света“, той ще бъде моментално изтрит от съзнанието им, а те вече ще са се прехвърлили на следващата „високоморална кауза“, която да истерично да бранят с фанатична отдаденост.
Koгато се казва, че либералите мразят и се отричат от традициите и миналото, това важи не само за традициите и миналото като глобални, общи понятия; те се отричат от всичко, което вече не е актуално, модерно, престижно и не им носи някакви дивиденти. Дори да става дума за човешки същества, в които до вчера са се кълняли и на които са се „възхищавали“. Няма друга философия и светоглед, който до такава степен да отрича и неглижира лоялността като човешка ценност, както го прави модерния либерализъм.
Sic transit gloria planktoni
Тихомир Чергов
