“Президентът е натикан в ролята на опозиция на управляващите. Нарочно изостря ситуацията и ги провокира да го „ударят“. Радев е обиден, има елемент за чувство на предателство – не ви ли аз направих от нищо нещо? Това е разбираемо, въпреки че един политик не трябва да се ръководи от емоции. В едно съм сигурен – той изостря ситуацията. Стараеше да отговаря с шамар на шамар, а сега отговаря с два на шамар.“
Това заяви пред БНР политологът Андрей Райчев.
По думите му Радев играе остро. Той смятал, че много добре управлява държавата, а в това време противниците му го дразнят самоцелно и се хвърлят срещу него.
„Борисов беше главният му противник. Тези двама генерали си мериха силата. Борисов добре се изтегли от бойното поле. Остави други да се бият с президента. Борисов изчаква. Това, което му се случва вече, е розов сън. Такова нещо той не е мечтаел. Той управлява – не той, но без негово съгласие нищо не става. В неговия сън има още един розов епизод – ако ПП-ДБ станат по-малки от „Възраждане“, а ГЕРБ останат на първо място. /…/ „Възраждане“ предлага на България още един преход. Не съм сигурен, че българският народ иска да влиза в преход. Последното, което ни трябва, е още един преход. Там ще се случи розов сън – защото изведнъж той ще се окаже спасител на нацията, т.е. обединител“, каза още политологът.
Той се безпокоял от това, че тече най-лошото:
„В българския народ тече вътрешно разцепление. Хората вече не могат да си говорят. Особено украинският въпрос просто побъркващо ги противопоставя – нещо, което в никакъв случай не трябва да допускаме, но така или иначе потече“.
Измести се въпросът за промените в Конституцията и съдебната реформа, смята социологът:
„Не чувам нито една реакция или обсъждане на този дълго време надигащ се въпрос – сега ще променим Конституцията и ще оправим съдебната система. Отново чуваме, че нещо казват, не е много ясно какво. 3 теми въвеждат. Ограничават правата на президента и на служебните правителства. Това е много спорен въпрос. Въвеждат съвършено неочаквано темата за националния празник – тази тема е достатъчна, за да унищожи всеки дебат. Тя фокусира в себе си купища поддебати и те всички са свързани с нашата история. Когато се разправяме за миналото, спорът е много дълъг и крайно неуспешен – и двете страни завършват спора с убеждението, че са прави. Изобщо не разбирам защо такива опитни хора вкараха такива подправки в тази супа. Слагат такива подправки, че ние не усещаме вкуса на супата. България слезе от релсите на дискусията, която имаше – за съда и неговата независимост, прокурора, за контрола върху него и т.н., и минаваме на класическа тема, която един път вече сме минали през 90-те години“.
За 30 години България няколко пъти изпада в положение, близко до кризисното, подчерта Райчев и добави, че тези служебни правителства няколко пъти са ни вадили от „реална каша“.
Правителството е родено от революцията през 2020 г., припомни социологът и добави още – ПП бяха обединителите, но те излязоха от тази роля и минаха в ролята на една от партиите:
„Те заприличват на ДБ, но намаляват. Естественият им размер е под 15. В това време протекоха други процеси и Борисов беше мотивиран да им даде властта. Те не са я взели, на тях им е дадена властта. Като ти дадат властта, ти си пуснат под наем, ти не си собственик на апартамента. Те се държат като наематели в момента. Те стават по-нервни, озлобяват. Те са наематели и разбират, че за 3 минути той може да я вземе обратно властта. Реално Борисов държи властта, като им е дал те да са на сцената, но във всеки момент може да щракне с пръсти и те да изчезнат“.
Райчев прогнозира:
„Ще им се предлага все по-голяма сделка на наемателите, защото ти държиш с ръка бушона и спираш тока, когато поискаш, за минути. От това идва тяхната нервност, защото тeхният живот не зависи от тях. А кога Борисов ще ги прекрати, е въпрос на интереси“.
ДПС трябва да е официално част от властта, категоричен бе той и добави мнението си:
„ДПС със сигурност не е под командата на Анкара и не се ислямизира. Имат си своите кусури. Нищо различно от българските политици не правят – същото ниво на корупция съзирам. Ако с това си плащаме етническия мир и нормалните отношения с Турция, тази цена си струва“, така заключава в своите свободни съчинения Андрей Райчев.
