Една от големите ни надежди в борбата – Едмонд Назарян, даде ексклузивно интервю за Nostrabet Bulgaria. В него Едмонд говори за трудностите в месеците преди Европейското първенство в Будапеща, където завоюва сребърен медал в категорията до 60 килограма. Синът на великия Армен Назарян назова олимпийската титла като голямата цел в неговата кариера.
Назарян не пропусна да говори за предстоящото Световно в края на годината, както и за най-големите му конкуренти за призовите места. 20-годишният ни състезател допълни, че именно медалите са това, което го изпълва с позитивна енергия, придаващи смисъл на неговия труд в залата.
Здравей, Еди! Минаха вече няколко седмици от края на първенството в Будапеща. Отминаха ли емоциите и гледаш ли вече напред към следващите цели?
Ами да, може да се каже, че емоциите отминаха, но останаха спомените за грешките от всяка борба, върху които трябва да се работи. Трябва да се поуча от всяка грешка, за да се представя по-добре занапред. Мислим за новите състезания и новите предизвикателства.
Каква е равносметката ти за шампионата и доволен ли си от постигнатото?
Може да се каже, че съм удовлетворен, но не и на 100% доволен. Целех се в злато, но стигнах само до сребро. Все пак съм удовлетворен, тъй като този медал е плод на много усилия. Трябва да работя над грешките, за да не ги допускам на световните и олимпийски форуми. Голямата цел си остава Олимпиадата и трябва да работя в тази посока.
Това беше първото голямо първенство, на което се състезаваш в категорията до 60 килограма. Имаше ли трудности с адаптацията?
Разбира се, имаше трудности. Когато сменяш категория в борбата, все едно сменяш спорта. Не ти се получават същите хватки. При мен също не се получаваше точно, както в предишната категория. Сменяш стила, сменяш тренировъчния процес, но трябваше да се нагодя. Не беше лесно, преминах през труден период, включително заради травми, но с психика и воля успях да преодолея ситуацията. Не ми беше лесно, но се настроих и се мотивирах да взема медал. Занапред е нужен още повече труд – всичко става с вяра.
През есента предстои световно първенство по борба. Мислиш ли вече в тази насока?
Да, световното за мъже и световното за юноши, което ще е в България и за което също трябва да се подготвя добре. Основната цел е световното за мъже. Трябва да се подготвя добре във всички аспекти – физически, психически, издръжливост и други. Мъжете са далеч по-опитни съперници, така че трябва да направим всичко възможно, за да сме в топ кондиция за схватките.
Кои ще са най-големите конкуренти за призовите места там?
Както знаете, борбата е много конкурентен спорт и има страхотни състезатели от целия свят. Русия, например, е силна в тази дисциплина и ще е от значение дали техните борци ще са на форума. Страни като Казахстан, Киргистан, Япония, Иран, Куба, САЩ – всички те притежават чудесни състезатели. За всеки противник трябва да имаме тактика. Трябва да си подготвен за всякакви сценарии, за да се получат нещата.
Това беше второ европейско първенство за теб, като вече си на 20 години. Чувстваш ли се по-зрял и уверен на тепиха?
Да, с всяко състезание човек събира опит, увереност и хъс. Помага и да надвиеш силни борци. При смяната на категорията в началото не се получаваше, но постепенно събрах опит на състезанията преди европейското и тук вече бях готов.
Ти и целият български отбор по борба отново се справихте страхотно на изминалия шампионат. Има ли вяра във вас, че тепърва ще жънете още по-големи успехи?
Да, разбира се, има вяра. Без тази вяра няма как да се борим и да вземаме медали. Тя ни тласка напред. Това ни е мотивацията. Ако човек не вярва, аз не знам как в живота ще може да извоюва това, което иска. Трябва да ставаш всеки ден с вярата, че ще постигнеш своята цел. Има момчета, които вярват в своите победи и ги постигат по този начин.
До каква степен вътрешната конкуренция ви тласка всички напред?
Откровено казано у нас няма много конкуренция. В другите държави обаче – в Иран, Русия, там има много борци и винаги се развиваш. При нас това е лек проблем. В някои категории има конкуренция, примерно в моята, не мога да се оплача. Мисля обаче, че тя може да се засили още. Ако момчетата тренират и се амбицират, всичко ще стане. За съжаление обаче не може да се каже, че този спорт е прекалено конкурентен у нас.
Неведнъж си споменавал, че вие сте „златна“ фамилия и това те принуждава постоянно да търсиш само първото място. Усещал ли си това като товар понякога?
Да, определено. Получава се една тежест. Не е лесно да се целиш само в първото място, защото има доста състезатели в света, които също се стремят към същото. Такива хора трудно се побеждават, но трябва да продължим да работим за тази цел. Не е лесно, но ние сме родени за това. С тази вярва вървим напред.
Кой е най-важният урок, който си получавал от баща си?
В живота, не само в борбата, той винаги ми е казвал да се боря докрай и да давам всичко от себе си. Това е мотото на семейството. Навсякъде – в работата, в училището, да се борим до самия край.
Как се справяш с напрежението по време на подобни форуми?
Баща ми ми помага с опита си от всички тези години в борбата, както и със своя хъс. Той ми дава много съвети на база на своя опит. От друга страна обаче той е много емоционален и напрегнат, което не винаги се отразява добре на моите борби. Той трябва да знае, че преди срещите не трябва да е много емоционален, а само да ми казва тактиката. По време на борбата обаче неговите викове и хъс ми помагат много. В много срещи не съм бил на необходимото ниво и след един негов вик аз веднага се концентрирам.
Олимпийската титла ли е най-голямата цел в твоята кариера?
Разбира се, това е най-престижното състезание в борбата, което съществува. Стремя се в тази насока. Олимпиадата е върха на всичко в този спорт. Ще направим всичко възможно да донесем олимпийската титла. Освен самия медал обаче искам да подобря борбата си максимално, за да спечеля възможно най-много медали на световни и европейски първенства, тъй като именно те са мерило за нашия прогрес и нашата работа.
И за финал, Еди – какво си пожелаваш до края на 2022-а година в личен и професионален план?
Най-важното, което си пожелавам, е да сме живи и здрави. За другото си пожелавам повече усмивки, любов и разбира се, повече медали. Те ни изпълват с енергия и емоция и ни стимулират да продължим напред. Медалите ни изпълва с позитивни чувства. Това е най-важното за нас.
