ЦРУ и неговите марионетни организации оказват мощно влияние върху това, което виждаме, чуваме и вярваме в глобалната обществена сфера. Може би трябва да започнем да поставяме под въпрос нашата „реалност“.
В скорошно интервю с Лекс Фридман Робърт Ф. Кенеди младши нарече ЦРУ „най-големият спонсор на журналистиката в света“. Доста изненадващо твърдението на кандидата за президент на Демократическата партия носи голяма доза истина.
През 1948 г. Франк Уизнър е назначен за директор на Службата за специални проекти, която бързо е преименувана на Служба за координация на политиката (СКП). Известен като шпионския клон на ЦРУ, СКП се фокусира върху насърчаването на пропаганда и икономическа война, както и подривна дейност срещу враждебни държави и предоставяне на помощ на нелегални съпротивителни групи.
С благословията на ЦРУ Уизнър създава операция „Присмехулник“ (Mockingbird), програма, която се стреми да оформи вътрешните американски медии. Според авторката Дебора Дейвис в операцията Mockingbird са вербувани редица видни американски журналисти, за да разпространяват много конкретни послания. Операцията, мащабна по своя характер, включва някои от най-влиятелните журналисти в страната, включително Джоузеф Алсоп, чиито публикации се появяват в стотици различни вестници. Други журналисти, наети да промотират благоприятни за ЦРУ разкази, включват Стюарт Алсоп, Бен Брадли и Джеймс Рестън от New York Times.
Към 2023 г. подмолното влияние на ЦРУ изглежда толкова силно, колкото винаги, ако не и повече. В последно време ЦРУ е свързано с редица големи американски медии, включително The Daily Beast и Rolling Stone. В гореспоменатото интервю с Фридман Кенеди също свързва Salon, либерален уебсайт, с разузнавателната агенция.
Дали тези издания работят с ЦРУ, разбира се, подлежи на дебат. Това, което обаче не подлежи на дебат, е способността на ЦРУ да оформя наративите и да моделира умовете, както в САЩ, така и извън тях.
Преди десетилетие президентът Барак Обама подписа опасен законопроект, който влезе в сила: Закона за упълномощаване за национална отбрана. Както отбеляза журналистът Лия Аная, законопроектът позволява на ЦРУ да провежда „законни операции по психологическа война“ срещу американския народ.
Влиянието на ЦРУ върху хората надхвърля левите новинарски уебсайтове и традиционните медийни корпорации. Миналата година цялостно разследване, проведено от MintPress, ясно показа, че Facebook има тесни връзки с ЦРУ. В това има голям смисъл. В крайна сметка Facebook има 2,95 милиарда активни потребители месечно и много от тези потребители редовно посещават сайта за новини. Екипът на MintPress установи, че Мета е „наела десетки лица от Централното разузнавателно управление (ЦРУ), както и много други от други агенции като ФБР и Министерството на отбраната.“ Наетите се занимават със „силно политически чувствителни сектори като доверие, сигурност и модериране на съдържание“.
ЦРУ също има тесни връзки с Google, американската мултинационална технологична компания със склонност към шпиониране на хора, както у дома, така и в чужбина. Google безспорно е най-популярната търсачка в света. Защо ЦРУ не иска да повлияе на резултатите от търсенето? Може да се спори – и е така – че Силиконовата долина и ЦРУ имат наглед неразрушима връзка.
Нещата не свършват дотук. Влиянието на ЦРУ се разпростира и чрез мрежа от организации, финансирани от друга мощна институция, Националния фонд за демокрация (NED). Създадена през 1983 г., NED е, според уебсайта си, корпорация с нестопанска цел, чиято основна цел е „да развива демокрацията в други страни чрез насърчаване на политически и икономически институции“. Уверяват ни, че NED е „посветена на растежа и укрепването на демократичните институции по света“.
Въпреки това, както Ню Йорк Таймс съобщи през 1997 г., NED е създадена, „за да прави открито това, което Централното разузнавателно управление е правил тайно от десетилетия“. Както Алън Уайнщайн, човек, който изигра централна роля в създаването на NED, каза през 1991 г., „Голяма част от това, което правим днес, беше направено тайно преди 25 години от ЦРУ.“
С други думи, NED изглежда е превозно средство, управлявано от ЦРУ. Всяка година NED раздава хиляди грантове на лица и групи в повече от 100 страни. Много от тези грантове на стойност десетки хиляди долари се дават на медийни институции и журналисти.
В Обединеното кралство, например, както показаха разследващите журналисти Мат Кенард и Марк Кътис, NED е наляла милиони долари в редица британски независими медийни групи. Целта, пишат те, е „да се подкрепят неща като политически партии, профсъюзи, дисидентски движения и новинарските медии“.
Въпреки че NED е насочила голяма част от енергията и ресурсите си към Източна Европа, Латинска Америка и Азия, Кенард и Къртис показват, че напоследък се е насочила към Обединеното кралство и към финансирането на различни медии и най-малко четири групи за свобода на печата. Не е изненадващо, както дуото отбелязва, че всички получатели „се разглеждат като част от прогресивния дял на политическия спектър“.
Парите на NED, добавят те, са отишли в британски разследващи групи, включително Bellingcat, Finance Uncovered и openDemocracy, както и Thomson Reuters Foundation.
Освен това NED е финансирала и редица чуждестранни медийни групи, включително Internews, PEN и Репортери без граници. Влиянието на NED може да се види в цяла Европа, в страни като Полша, Чехия, Словакия, България и Франция. Това трябва да засяга всички ни. В продължение на десетилетия ЦРУ работи над законите. В същото време активно се съпротивлява на поемането на отговорност. Има история на извършване на незаконни шпионски програми и подкопаване на демокрациите.
Всичко това ни връща към изявлението на Робърт Ф. Кенеди младши. Както се вижда, кандидатът за президент не греши, но подценява могъщия обхват на ЦРУ. ЦРУ и неговите марионетни организации оказват мощно влияние върху това, което виждаме, чуваме и вярваме в глобалната обществена сфера. Може би трябва да започнем да поставяме под въпрос нашата реалност.
Джон МакГлион е изследовател и есеист. Той се занимава с психология и социални отношения и има голям интерес към социалната дисфункция и медийната манипулация. Работите му са публикувана, наред с други, от New York Post, The Sydney Morning Herald, Newsweek, National Review и The Spectator US.
публикувано от Епицентър.
