Черно море, до голяма степен пренебрегвана част от войната в Украйна, изведнъж се превърна в котел на военно и геополитическо напрежение, пише в. „Ню Йорк таймс“, отчитайки, че регионът е изключително важен за Москва, Украйна и Запада.
Руски военни кораби патрулират в Черно море, изстрелват ракети по украински градове, като същевременно създават фактическа блокада и заплашват всеки кораб, който се опита да я наруши, отбелязва американското издание.
Украинските безекипажни катери, които се носят по повърхността на водата, се насочват към руските пристанища и кораби, което се превръща във все по-голяма заплаха за Русия в арсенала на Киев. Във въздушното пространство над тях самолети и дронове за наблюдение на НАТО и съюзниците летят над международни води, събирайки разузнавателна информация, използвана за пресичане на инвазията на Москва.
Граничещо с Украйна, Русия и три държави от НАТО, но понякога пренебрегвано във войната, Черно море се превръща във все по-опасен котел на военно и геополитическо напрежение след решението на Москва миналия месец да прекрати споразумението, гарантиращо безопасното преминаване на украинското зърно.
Отдалечено от ожесточените боеве на фронта, Черно море все пак поставя Русия и страните от НАТО в такава близост, каквато не съществува на други театри на войната, като защитата на Киев или битката за Бахмут – увеличавайки риска от конфронтация.
„Черно море сега е зона на конфликт – военна зона, която е толкова значима за НАТО, колкото и Западна Украйна“, казва Иво Даалдер, бивш американски посланик в НАТО, който ръководи Чикагския съвет по глобалните въпроси.
След като се оттегли от сделката за зърно, Русия превърна в развалини украинските черноморски пристанища, за да възпрепятства доставките на зърно, които са от ключово значение за украинската икономика, и дори нанесе удари по обекти на река Дунав на няколкостотин метра от Румъния, член на НАТО; нападението засили опасенията, че Северноатлантическият алианс ще бъде въвлечен в конфликта.
Миналата седмица Украйна отвърна на удара с две атаки по руски кораби в последователни дни – демонстрирайки новия си фокус на действие с морските дронове, които могат да поразяват руски пристанища на стотици километри от брега. И издаде предупреждение, че шест руски черноморски пристанища и подходите към тях ще се считат за зони на „военен риск“ до второ нареждане.
Битката за контрол над морето може да има последици за световните енергийни пазари и световните доставки на храни. Почти сигурно е, че тя ще изправи НАТО пред нови предизвикателства, тъй като алиансът се стреми да поддържа основен принцип на международното право – свободното корабоплаване в морето – без да вкарва пакта в пряк конфликт с руските сили.
В продължение на векове Черно море е в центъра на усилията на Русия да разшири геополитическото и икономическото си влияние, което води до сблъсъци с други световни сили, включително множество войни с Османската империя.
Морето е също толкова важно и за НАТО, която според Путин се опитва да унищожи Русия. Три страни членки – Турция, Румъния и България – граничат със самото Черно море, където има четири важни пристанища. В региона се намират и пет страни партньори на НАТО – Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова и Украйна, посочва още „Ню Йорк таймс“.
Контролът над Черно море е очевидна военна цел за Русия и една от причините през 2014 г. тя да анексира Крим – голям полуостров на северния бряг на морето, когато проруският президент на Украйна беше свален с бунт.
Досега физически контакт между руските и американските военни не е имало в тази война, с изключение на инцидент между руски военен самолет и американски дрон за наблюдение, в резултат на което операторите на безпилотната машина я свалиха в международни води, посочва вестникът.
„Ню Йорк таймс“ отчита, че основното напрежение е свързано с това как САЩ и Турция гледат на Черно море и как го поставят в рамките на сигурността на НАТО.
БТА
