Луната, към която се отправи по-рано днес руската космическа сонда „Луна 25“, е в центъра на няколко амбициозни програми за кацане на естествения спътник на Земята. В тази надпревара участват обичайните сили, известни с космическите си подвизи, но също и нови кандидати.
Технологични, научни, политически…. техните мотиви са много. Като често пъти след Луната погледът им е насочен към Марс.
Луната се превърна в задължителен етап на пътуване до Червената планета. На Луната може да бъдат разположени бази за презареждане и смяна на персонала. На Луната може да бъдат изпитвани космическа екипировка и скафандри, космически превозни средства, а хората да се научат как да живеят в отдалечено от Земята място.
Освен тези технологични мотивации земляните има още много неща да научат за своя естествен сателит и неговото формиране.
Без да се забравя и стратегическата нужда, която изпитват някои да са първи, водени от вътрешнополитически мотиви или привлечени от икономическата атрактивност на лунните ресурси (вода, метали…).
Китай предвижда да изпрати тайконавти на Луната преди 2030 г. и има амбиции да построи там база.
Въпреки че азиатският гигант изпрати първия тайконавт в космоса през 2003 г., което е много след руснаците и американците през 1961 г. в разгара на Студената война, то китайските космически програми, захранени с милиарди долари се развиват все повече и повече от десетилетия.
През 2019 г. Китай направи световна премиера – на така наречената скрита страна на Луната кацна китайска сонда. После през 2020 г. от Луната бяха върнати взетите от сондата проби – една невиждана операция от над 40 години. През 2021 г. малък китайски робот кацна на Марс.
Половин век след последните мисии до Луната „Аполо“, американската космическа агенция НАСА съсредоточава усилията си върху програмата „Артемис“ („Артемида“), която официално цели през 2025 г. да върне американски астронавти на Луната, сред които да бъдат и първата жена и първият афроамериканец, които да стъпят на лунната повърхност.
След това ще става дума за трайно присъствие на САЩ на Луната посредством изграждане на база там и на космическа станция, орбитираща около нея. Всичко това ще трябва да бъде подготовка за американците за едно още по-комплексно пътуване – изпращане на екипаж към Марс.
Но докато се очаква това, предназначената за тези пътувания ракета „Старшип“ на компанията на Илон Мъск „Спейс екс“, избухна при първия си тестови полет през април.
Русия, която изстреля тази нощ първия си апарат към Луната от 1976 г. насам, кръстен „Луна-25“, вписва тази мисия в цикъл от няколко други мисии с цел изграждане на евентуална база около орбитата на Луната, построена заедно с Китай.
Сътрудничеството на Русия с няколко западни космически сили бе почти сведено до нулата след руската инвазия в Украйна. Малко след началото на войната, през април 2022 г., руският президент Владимир Путин увери, че Русия ще продължава да работи по космическата си програма въпреки западните санкции.
Досега само три страни успяха да стъпят на повърхността на Луната, намираща се на около 384 000 километра от Земята – Русия, САЩ и Китай.
Но неотдавнашният напредък на технологиите позволи намаляване на стойността на мисиите и подтиква нови обществени и частни играчи да се впуснат в това начинание.
През август Индия успя да вкара своята непилотирана ракета „Чандраян 3“ в окололунна орбита. Тя трябва, ако всичко върви по план, да кацне там в края на месеца.
Южна Корея постави през декември 2022 г. в окололунна орбита сондата си „Данури“, изстреляна няколко месеца по-рано с ракета на „Спейк екс“. Сеул си постави за цел негов апарат да кацне на Луната през 2032 г.
Но Луната не се оставя да бъде завладяна толкова лесно. Частна израелска мисия вече се провали при опит да приземи сонда на Луната. Същият изход имаше и през април апаратът за космическо кацане „Хакуто“ на японския стартъп „Айспейс“.
Две други компании – американските „Астроботик“ и „Интюитив машийнс“, ще опитат също късмета си по-късно тази година. (БТА)
