Киро Простото спазва максимата „за мъртвите или добро или нищо“. Какво да каже за Алексей Петров, който е стоял за гърба му?
От няколко дни Кирчо и татко му Петко са изпаднали в ступор по темата с връзките им с техния благодетел Алексей Петров и неговата екзекуция. Докато старият Петков, приятел на Трактора от 40 години, се покри, то синът му Кирил Петков дълбае други теми и хвърля камъни по политическия си баща Румен Радев със смешни статуси във ФБ, писани от бременната му любовница Лена Бориславова. Кирчо мята кълки безгрижно с кайта по черноморските вълни, но скоро сянката на убития Трактор ще надвисне над него.
Именно Алексей Петров е бил авторът на куцата схема Киро Петков да стане министър на МВР, а той да поеме ДАНС. Това е била първата оферта на ПП за кабинет на Сглобката, но сега тази тема е крайно неудобна за харвардските измамници. Сигурно скоро Лена ще излезе да каже вица, че Кирчо и баща му Петко не познават Алексей Петров, не са се срещали с него и не е бил техният гарант за Сглобката с Бойко Борисов, когото пияни и надрусани арестуваха през март 2022.
Днес Лена драсна в профила му следните смешки:
„Зад повечето политици, които се надъхват с псевдопатриотизъм, се крие една проста истина – искат повече власт или не искат да отстъпят власт, която вече са имали. Нека си кажем обаче честно за какво реално става дума!
Всички разбираме, че истинската драма зад думите на президента е, че той просто не иска неговият главен секретар да бъде сменен, въпреки показните убийства, ужасяващите престъпления на насилие и смразяващи криминални хроники.
Още в миналото редовно правителство този главен секретар не се справяше, но президентът застана плътно зад него и отказваше да подпише неговата смяна, просто защото му беше верен. Стига толкова. Сигурността на хората е по-важна от нечия лична нужда за контрол.
Няколко думи и за националния празник, който псевдонационализмът е взел на мушка като лесна мишена за популизъм. Аз лично уважавам 3-ти март и се радвам, че въпреки грозния протест на Възраждане бях на паметника Шипка като премиер и поднесох моя венец, коленичейки пред саможертвата на българските, руски, украински и други войни, които са дали живота си за идеала за свободна България. Този празник е много важен ден за българската история и ще остане важен завинаги. Аз искам да е празник, който цяла България празнува и да не забравя никога.
Всъщност 3-ти март става национален празник едва след 1990 година, като преди това бе 9 септември, така че националният ни празник е 3 март само в най-скорошната ни история. Предложението за 24 май не отнема силата на 3 март, нито го омаловажава. И двата празника ще продължават да се празнуват от целия българки народ.
Предложението 24 май да стане национален празник е, за да кажем на идните поколения, че просветата, културата, писмеността са в сърцето на България и нейният бъдещ просперитет зависи от образованието на младите българи. В един глобален свят, в който всички нации се конкурират, тези, които поставят образованието като техен най-голям приоритет, са нациите, които ще бъдат най-успешни, най-проспериращи и най-богати. Всички българи осъзнават тази истина дълбоко в себе си и затова се стремят да образоват деца си.
Така че мили псевдонационалисти, за Ваше съжаление, никой нито омаловажава историята и героичните действия на българските борци за свобода, нито саможертвата на другите народи и 3-ти март ще остане свят празник за всички българи….“
