Първата лунна мисия на Русия от 47 години насам претърпя провал, след като автоматичната станция „Луна-25“ излезе от контрол и се разби в естествения спътник на Земята, предадоха осведомителните агенции, като цитираха Роскосмос.
От руската космическа агенция заявиха, че е са изгубили контакт с апарата, след като вчера беше съобщено за възникнал проблем по време на подготовката на „Луна-25“ за кацане. Сондата трябваше по план да кацне на Южния полюс на Луната утре, 21 август.
„Апаратът тръгна в непредсказуема орбита и престана да съществува в резултат на сблъсък с повърхността на Луната“, се казва в изявление на Роскосмос, цитирано от Ройтерс. Сформирана е специална междуведомствена комисия, която ще разследва причините за загубата на „Луна-25“, чиято мисия породи надежди в Москва, че страната се завръща в лунната надпревара.
Провалът за мисията подчертава упадъка на космическата мощ на Русия след успехите, постигнати в космическата надпревара по време на Студената война. Москва първа изстреля спътник в околоземна орбита – „Спутник-1“, през 1957 г., а космонавтът Юрий Гагарин беше първият човек, полетял в космоса през 1961 г.
Досега Русия не беше правила опити за полет до Луната след 1976 г., когато беше изстрелян апаратът „Луна-24“. По това време начело на СССР беше Леонид Брежнев, припомня Ройтерс.
По предварителния план „Луна-25“ трябваше да извърши меко кацане на Южния полюс на естествения спътник на Земята на 21 август.
Русия се надпреварваше с Индия за този район на Луната. Индийският апарат „Чандраян-3“ е планирано да кацне на Южния полюс в следващите дни. В по-широк план конкуренцията е също с Китай и САЩ, чиито лунни амбиции са в доста напреднал етап.
„Чандраян-3″ трябва да кацне на Луната на 23 август“, съобщи Индийската организация за космически изследвания (ISRO) в профила си в социалната мрежа Екс, доскоро известна като Туитър. Публикацията се появи по времето, когато стана ясно, че руската мисия се е провалила, отбелязва Ройтерс.
Руските официални лица се надяваха, че мисията „Луна-25“ ще покаже, че страната може да се конкурира със суперсилите в космоса въпреки постсъветския си упадък и огромните разходи, свързани с войната в Украйна, отбелязва Ройтерс.
„Системата за контрол на полети беше уязвима област, която трябваше да премине през много поправки“, каза Анатолий Зак, създател и издател на сайта www.RussianSpaceWeb.com, който следи руските космическите програми.
Според него Русия е избрала много по-амбициозен план за кацане на Луната, преди да предприеме по-лесна орбитална мисия – обичайната практика за СССР, САЩ, Китай и Индия.
Преди повече от десетилетие неуспехът на проекта „Фобос – грунт“ от 2011 г. към един от спътниците на Марс подчерта предизвикателствата пред космическата програма на Русия: апаратът не успя дори да излезе в околоземна орбита и се разби, падайки в Тихия океан през 2012 г.
В крайна сметка в първото десетилетие на 21-ви век Русия се спря на идеята на мисията „Луна-25“ до Южния полюс на естествения спътник на Земята. Автоматичната станция успя да излезе от орбитата на Земята.
Но неуспехът й означава, че Русия може и да не е първата, която ще вземе проби от замръзналата вода, която според учените се намира на Южния полюс на Луната.
Не е ясно засега какво ще е дългосрочното въздействие на провалената мисия върху лунната програма на страната, която предвижда още няколко подобни изстрелвания в следващите години, отбелязва Ройтерс.
БТА
