Русия гледа и към Западните Балкани. Тя иска да отнеме този регион от влиянието на Запада. А България е възможен подстъп към него, пише в обширен анализ "Ди Велт".
Дълго време НАТО се концентрираше над североизточния си фланг, но сега Алиансът се зае да укрепва югоизточния. А това е в интерес не само от гледна точка на кризата в Украйна, отбелязва в обширна публикация германският "Ди Велт". Според изданието един често пренебрегван регион играе централна роля в руската стратегия за възвръщане на влиянието в изгубените след Студената война сфери: Москва се цели през Черно море и бившите членки на Варшавския договор Румъния и България към държавите наследници на бивша Югославия, в някои от които доминират проруските сили, пише "Дойче веле".
"85% от сърбите са на страната на Путин"
Само ден след като Путин призна независимостта на самопровъзгласилите се т.нар. Донецка и Луганска народни републики и изпрати в региона руски войски, в Сърбия близкият до правителството булеварден вестник "Informer" излезе със заглавието "Американците хвърлят света в хаос – Украйна нападна Русия!". Макар Сърбия официално да е кандидат-член на ЕС, във външната си политика президентът Александър Вучич се ориентира спрямо Москва и Пекин. В телевизионно интервю той заяви: "Сърбия е поела по пътя към Европа, тя винаги е подчертавала подкрепата си за интегритета на Украйна, но въпреки това 85 процента от гражданите ще бъдат на страната на Русия – каквото и да се случва". Вучич казва и това: че докато той е на власт, страната му няма да се присъедини към НАТО.
"Ди Велт" цитира експерта по сигурността Густав Гресел, който формулира отношението на Москва към околните държави по следния начин: "Русия гледа на съседите си или като на врагове, или като на васали. Васалите трябва да бъдат контролирани, враговете трябва да бъдат сплашени". Същевременно Русия се стреми да убеди другите държави, че постоянно и навсякъде е готова за офанзива, за да може по този начин да извоюва отстъпки – под предлога "интереси за сигурност".
Тази стратегия е особено очевидна в актуалния украински конфликт, но това не я прави по-малко опасна в други региони, посочва "Ди Велт". Черноморските държави Румъния и България не са непременно цели на Москва, по-скоро са възможен подстъп към региона в сърцето на Европа, който Русия иска да отнеме от влиянието на Запада – Западните Балкани.
Най-добрият пример в това отношение е Босна и Херцеговина, в която могъщият сръбско-босненски политик Милорад Додик форсира отцепването на своята Република Сръпска. Един от най-важните съюзници на Додик е Путин, освен това той получава подкрепа от Сърбия, а и от Унгария.
Густав Гресел открива паралели между властовите претенции на Сърбия и Русия – и двете държави не искат да се примирят с териториалните си загуби от 1990-те години и поставят под въпрос независимостта на държавите наследници, макар форматът да е различен. И ако Република Сръбска се отцепи, ще трябва да се намесят войници от мисията Ейфор, която трябва да гарантира Босненския мирен договор. Русия също би могла да се реши на военна намеса, за да защити сръбските интереси. А за да го направи, вероятно би се опитала да стигне до Сърбия през Черно море и през България, предполага "Ди Велт". Изданието припомня, че през 2016-а година румънското правителство е предложило формирането на съвместна флота в Черно море – с участието на самата Румъния, България и Турция, за да бъде сплашена Русия. Но българското правителство отказа – предимно за да не разгневи Кремъл.
Проруските сили са сравнително силни в България, а в енергиен план държавата е зависима от Русия, посочва още "Ди Велт". Изданието отново цитира Густав Гресел, който отбелязва, че в българските тайни служби все още има кадри от комунистическо време, които са по-лоялни към Русия, отколкото към НАТО. "Това е една изключително неприятна ситуация за България", казва Гресел, като се позовава на неизвършените реформи в тайните служби и в правосъдието. "Под сурдинка се знае, че Русия има още много възможности за действие."
