„Това го наричам полуспоразумение. Не можаха да бъдат ангажирани всички участници там. Още преди да се положат подписите под това споразумение, реакциите не бяха еднозначни”. Така Димитър Манолов от КТ „Подкрепа” коментира преговорите с миньори и енергетици вчера в НС. Днес Комисията по енергетика в парламента прир своя версия на „полуспоразумението“ с миньорите и синдикатите, която ще се гласува в зала по-късно днес.
„Имаше включвания от колегите на „Хаинбоаз”. Техните представители подписаха това споразумение, но реакциите бяха неодобрителни”, каза Манолов по Нова ТВ.
„Вчера предложих друг подход, който не се възприе – да се разделим за няколко часа, да направим консултации и след това да се съберем отново и да се разберем какви ги вършим”, каза той.
Манолов коментира и това, че протестиращите на АМ „Тракия” също днес ще решават какво да правят. „Моята прогноза е, че няма да се откажат от протестите”, каза синдикалистът.
Той разясни малко и договореното вчера споразумение.
„В първата част на този текст става дума за ТЕЦ-2, който е централата, която осигурява баланса. Тя е най-голямата като производствен капацитет. В споразумението беше записано, че тя ще се третира като част от критичната инфраструктура. Втората част касае частните предприятия – ТЕЦ „Бобов дол”, „Брикел”, топлофикациите в Перник, Сливен, Русе, мисля, че и малкия ТЕЦ в Димитровград. Те ще работят, докато могат да издържат в тази пазарна среда, в която се намират”, обясни Манолов.
Той коментира, че в ТЕЦ-Бобов се планира преминаването от въглища на газ. Там се строи и фотоволтаичен парк. „Двете предприятия ще заработят заедно. Предполага се, че ще издържат на този режим с увеличени въглеродни квоти. И „Бобов дол” ще го бъде по-дълго време”, каза Манолов.
Спор на преговорите е имало по въпроса с механизма за капацитет след 2025 г.
„Твърдеше се, че не сме кандидатствали по този механизъм, Теменужка Петрова каза, че сме кандидатствали, но процедурата не е довършена. Това значи, че ако бъде довършена, може да се кандидатства за удължаване”, обясни той.
„Когато 60% от разходите си е за нещо, което някой ти е наложил, говоря за квотата, в това няма нищо пазарно, това е чиновнически диктат. Ако въглищната енергетика не участва в енергийния баланс, ще останем без ток. Вечерта след 18:00 часа фотоволтаиците не произвеждат”, коментира Манолов.
Според него „системата е така замислена, че те да бъдат смачкани и да не могат да издържат финансово”.
„Аз съм за всяка алтернатива, която може да свърши работа, но нека да я видим. В Германия демонтират ветрогенератори, за да копаят въглища. В Германия отварят въглищни централи, никой не може да го отрече. Миналата година отвориха 12”, каза той.
Манолов каза, че синдикалистите са притеснени, че в тези 7 точки, които са договорени вчера, няма гаранции.
„Аз също не се подписах под това споразумение. Не мога да се подпиша, когато мои хора не са се подписали”, каза синдикалистът.
Комисията по енергетика в Народното събрание прие проект на решение за одобряване на Споразумение между министър-председателя, представители на Министерски съвет, народни представители и представители на синдикалните организации в сектор енергетика, сключено на 3 октомври.
Проекторешението предвижда да одобри подписаното вчера споразумение. В документа е записано, че се одобрява продължаване на процедурата за въвеждане на механизъм за капацитет и стартиране на процедура за поддържане необходимия състав от синхронно работещи и резервни генериращи източници, директно присъединени към електропреносната мрежа (без силова електроника), чрез законосъобразни решения, които да гарантират работата на съвременни диспечируеми електропроизводствени мощности, като основен елемент от критичната енергийна инфраструктура и националната енергийна сигурност за постигане на плавен енергиен преход. Срокът е до 31 декември 2023 г.
Предвидено е Министерският съвет да изпълни решенията на Народното събрание от 31 януари 2020 г. и 12 януари 2023 г. чрез преговори с представителите на Европейската комисия с участието на по един представител на национално представените синдикати в сектор Енергетика относно недопускане в дългосрочен план прекратяване функционирането и/или ограничаването на производствения капацитет на въглищните топлоцентрали от групата на БЕХ. Министерски съвет се ангажира да не ограничава дейността и базовите мощности на останалите оператори на горивни инсталации, ако същите работят изцяло на пазарен принцип в съответствие с европейското и национално законодателство. Срокът е до 30 ноември 2023 г.
Следващата точка предвижда изработване на проект на енергийна стратегия на България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. с участие на социалните партньори паралелно с процеса на актуализация на Интегрирания план енергетика и климат, тъй като е необходимо да има съответствие между тези два стратегически документа. Срокът е до 30 ноември 2023 г.
Проекторешението включва още прозрачност на процедурите по инвестиционните намерения и включване в тях на централите, мините и засегнатите общини в съответните региони с техните проекти. Предвижда се създаване па комитет за наблюдение с участие на представители на социалните партньори, в това число и регионалните структури от централите, мините и засегнатите общини в съответните региони с техните проекти. Срокът е до 31 декември 2023 г.
Предвижда се категорично отпадане от териториалните планове (ТП) на предприятие за конверсия на въглищните региони в срок до 31 октомври 2023 г. В проекторешението е записано и проучване на възможността за улавяне, преработка или съхранение на въглеродни емисии за ТЕЦ „Марица Изток 2“ ЕАД, като срокът за това е до 31 март 2024 г.
В последната точка е записано, че социалните партньори са се съгласили да продължат преговорите по проекта за споразумение, връчено на 19 септември 2023 г. с изключение на точката, свързана с категорично отпадане от ТП на предприятие за конверсия на въглищните региони.
В дебатите по време на заседанието в парламентарната Комисия по енергетика възникна лек спор дали прочетеното от председателя на комисията Делян Добрев от парламентарната група (ПГ) на ГЕРБ-СДС отговаря на това, което са искали представителите на синдикатите. Искра Михайлова (ПГ на „Възраждане“) счита, че споразумението не отговаря на исканията на протестиращите. Тя добави, че не всички синдикати са подписали под текста на споразумението.
Теменужка Петкова от (ПГ на ГЕРБ-СДС) и Радослав Рибарски (ПГ на „Продължаваме промяната-Демократична България) изтъкнаха, че точките са в синхрон с исканията на синдикатите, като някои от точките са писани от самите представители на протестиращите енергетици. Рибарски изтъкна, че никой не слага изкуствени пречки пред работата на въглищните централи до 2038 г. Рамадан Аталай (ПГ на ДПС) изтъкна, че комисията не може да променя споразумението, защото то вече е подписано и не бива депутатите да стават трета страна. Причина за изказването му беше предложение на Владислав Панев (ПГ на „Продължаваме промяната-Демократична България“) да добави една промяна в една от точките. Затова депутатите се съгласиха, че споразумението не бива да се редактира. Членовете на Комисията на енергетика единствено приеха малка техническа редакция в текста, в която възлага на Министерски съвет да изпълни споразумението. Тази техническа редакция обаче не променя същината на споразумението, изтъкна Делян Добрев.
