27% от българите биха емигрирали в чужбина – данните са от проучване на изследователски център “Тренд“. То е извършено в периода 5-11-и септември. Проучването е възложено от евродепутата Сергей Станишев и беше представено на организиран от делегацията на българските социалисти в Европейския парламент форум за демографската ситуация в страната.
Вицепрезидентът Илияна Йотова подчерта, че демографските проблеми са най-важната тема за България.
Промяната отива на зле и с тези темпове накрая народът на България може да изчезне.
Данните от проучването на „Тренд“ сочат, че за 76% от анкетираните ниските доходи са основният фактор, поради който младите хора отлагат създаването на деца, а според малко повече от 50% причината за това е липсата на сигурност. За над половината от тези, които биха емигрирали, основната причина би била по-добра възможност за работа в чужбина. Близо 60% от българите не спортуват. Всяка година губим населението на областен град – каза евродепутатът Сергей Станишев:
„Тази тенденция, ако не бъде пречупена, ще доведе до следното: към 2050-та година според прогнозите, ще бъдем под 5 милиона души. Голяма част от населението ще бъде на възраст над 65 години – около 40%“.
Ето и цялото изследване за демографията у нас на агенция Тренд:
Ниската раждаемост – 25%, ниските доходи – 25% и миграцията – 15% са основните три причини за демографската криза в България. Това сочат данните от проучване на „Тренд“ за нагласите на българите спрямо демографската криза, емиграцията и др. Изследването беше представено от Димитър Ганев по време на дискусията „Готови за бъдещето?
Като други основни причини за демографската криза в България респондентите посочват липсата на сигурност – 11%, високата смъртност – 7%, политическата нестабилност – 6%, промени в ценностната система – 5%, липсата на предвидимост – 4%. Два процента от анкетираните за заявили, че не знаят или не могат да преценят.
На въпрос кои са основните фактори, поради които младите хора в България отлагат създаването на деца 76% от респондентите са посочили ниските доходи, 52% – липсата на сигурност, 27% – липсата на правила и законност; 26% са посочили социални промени и промяна на ценности. Желание за кариерно развитие са посочили 24% от анкетираните, 19% – липса на социални услуги, 10% – липса на места в детските ясли и градини, други 10% – липсата на подкрепа от работодатели. Два процента от анкетираните за заявили, че не знаят или не могат да преценят.
По отношение на емиграцията 66% са заявили, че не биха емигрирали в чужбина, а 27% биха емигрирали. Седем процента са посочили, че не знаят или не могат да отговорят.
Като основна причина, поради която биха емигрирали, 56% от анкетираните са посочили по-добри възможности за работа, 12% – предвидимост на доходите, 9% – правила и законност, 7% – роднини, приятели, партньор, 5% – по-добри възможности за образование, други 5% – по-добра културна и социална среда, 3% – сигурност. Два процента от анкетираните са посочили други причини, а един процент от тях са заявили, че не знаят или не могат да преценят.
На въпрос дали биха се върнали в България, ако емигрират, 62% от анкетираните са заявили, че биха се върнали в страната, 16% – че не биха се върнали. Общо 22% са посочили, че не знаят или не могат да преценят.
Попитани дали подкрепят, или не икономическата миграция към България 63% са заявили, че не я подкрепят, 22% – че подкрепят, а 15% са посочили, че не знаят или не могат да преценят.
На въпрос дали някога са посещавали профилактичен преглед, свързан с репродуктивното здраве и фертилност 87% от анкетираните са заявили, че не са посещавали, а 12%, че са посещавали. Един процент от анкетираните са заявили, че не знаят или не са отговорили.
Средната възраст, на която най-много от отговорилите положително – 122 респондента, че са посетили такъв профилактичен преглед е 21г. – 25 г. – 26% от анкетираните. Общо 23% от анкетираните са били на 26 години, 16% между 18 и 20 г., както и между 31 и 35 г. Профилактичен преглед на възраст между 36 и 45 г. са посетили 8% от анкетираните, а над 45 г. – 6%.
На въпрос дали анкетираните подкрепят осигуряването на безплатни прегледи за репродуктивно здраве и фертилност 91% са заявили, че подкрепят, 3% – че не подкрепят. Други 6% са посочили, че не могат да преценят.
По-скоро често храни и напитки в пластмасови опаковки употребяват 46% от анкетираните, по-скоро рядко – 48%, не консумират – 4%. По-скоро консумират захарни изделия 42% от анкетираните, 52% консумират по-рядко, не консумират 6%. По-скоро консумират цигари 39% от респондентите, 14% – по-скоро рядко, не употребяват – 46%. По-скоро често алкохол употребяват 20% от респондентите, по-скоро рядко – 52%, не консумират 28%. Енергийни напитки по-скоро консумират 7% от респондентите, 23% по-рядко, не консумират – 70%. Два процента от респондентите са посочили, че употребяват наркотици по-скоро рядко – 2%, не употребяват – 97%.
По отношение на психичното здраве 34% от респондентите са посочили, че е много добро, по-скоро добро – 54%, по-скоро лошо – 7%, много лошо – 1%. Други четири процента са посочили, че не знаят или не могат да преценят.
Попитани дали са изпитвали през последната година депресия, или силна тревожност, 43% са заявили, че са изпитвали, 54% – че не са. Четири процента са посочили, че не знаят или не могат да преценят.
На въпрос как оценяват нивото на стрес в ежедневието си 9% са посочили много високо, 44% – по-скоро високо, 32% – по-скоро ниско, много ниско – 8%. Не могат да преценят или не знаят – 7%.
Общо 91% от респондентите са посочили, че не са посещавали психиатър или психоаналитик, осем процента, че са посещавали, а един процент не са отговорили.
Попитани дали биха потърсили помощ от психоаналитик/психиатър при психично неразположение 52% са заявили, че биха потърсили, 29% – че не биха потърсили. Деветнадесет процента са посочили, че не знаят или не могат да преценят.
На въпрос колко чест спортуват 3% от респондентите са посочили всеки ден, 9% – няколко пъти седмично, 8% – веднъж седмично, други 8% – няколко пъти месечно, по-рядко – 12%, 58% не спортуват. Не знаят или не могат да преценят 2%.
