Вашингон поуст и Ню Йорк Таймс със своите анализи за войната Израел – Хамас в Палестина.
Докато израелската армия се подготвя за пълномащабна война срещу палестинските бойци, САЩ се опитват да запазят ангажимента си да подпомогнат нормализирането на дипломатическите връзки между Израел и Саудитска Арабия, пише в днешния си брой в. „Ню Йорк таймс“.
Американският държавен секретар Антъни Блинкън вчера представи изглаждането на отношенията между двете близкоизточни страни като въпрос на избор между мира и тероризма на Хамас.
„Това наистина ще промени перспективите пред целия регион за много години напред“, каза Блинкън в предаването Си Би Ес нюз. „Кой се противопоставя на това? Хамас, Хизбула, Иран“. Мисля, че това говори много. Този регион действително е изправен пред избора да продължи по един от двата пътя“, допълни американският държавен секретар.
Блинкън направи и важната уговорка, че стремежът към дипломатическо споразумение между Израел и Саудитска Арабия не може да замени решението за две държави, което отговаря на нуждите на палестинците.
Американските власти обаче десетилетия наред не успяват да постигнат напредък в тази област, отбелязва „Ню Йорк таймс“. Основните дипломатически усилия, както на правителството на Доналд Тръмп, така и на това на Байдън, бяха насочени към нормализиране на отношенията между Израел и някои арабски страни, без обаче в преговорите реално да участват палестински представители.
Някои американски и израелски официални лица следваха теорията, че подобни споразумения ще помогнат за изолирането и потулването на палестинския въпрос, който те разглеждаха като трудно решим проблем, коментира „Ню Йорк таймс“. Джаред Къшнър, зет на бившия президент Доналд Тръмп и съветник в Белия дом, помогнал за разработването на Авраамовите споразумения, беше един от основните поддръжници на този възглед, припомня вестникът.
Някои критици виждат тъкмо в това корена на проблема и една от причините, поради които САЩ и Израел се оказаха неподготвени за атаката на „Хамас“.
„Преди нападението на Хамас срещу Израел съществуваше двупартийно споразумение, споделяно от по-голямата част от ръководителите на американската външна политика, че въпросът за Палестина вече няма значение в Близкия изток“, каза Надер Хашеми, преподавател по близкоизточна политика в университета Джорджтаун. „Огромна част от арабите и мюсюлманите имат различно мнение за това уравнение – но кой във Вашингтон се интересува от тях“, допълни той. „Последните събития преобърнаха с главата надолу всички предпоставки, на които се основаваше политиката на САЩ в Близкия изток. Въпросът за Палестина сега отново е на първо място в регионалния и световния дневен ред. Мисля, че това беше целта на атаката на Хамас“, каза още Хашеми, цитиран от „Ню Йорк таймс“.
Изглежда, че засега саудитските официални лица заемат изчаквателна позиция, коментира изданието.
Някои анализатори в Саудитска Арабия са скептични, че крайнодясното правителство на израелския премиер Бенямин Нетаняху ще направи достатъчно отстъпки по палестинския въпрос, за да удовлетвори Рияд. Подобна вероятност е още по-малка с оглед на сегашната война.
„Кралството е наясно, че настоящото крайнодясно правителство на Израел не може да постигне резултати по въпроса за мира“, каза пред „Ню Йорк таймс“ саудитският политолог Хешам Алганам. „В действителност Израел не беше реално готов да постигне споразумение с палестинците, което да удовлетвори минималните им потребности“, допълни той.
В. „Вашингтон пост“ също прави кратък обзор на американската дипломация в Близкия изток в последните години.
Много представители на правителството на Байдън не одобряват подкрепата, която Белият дом оказваше на Нетаняху по времето на Тръмп. Самите критици на тази линия на американската външна политика обаче признават, че не отделят достатъчно внимание за разрешаване на проблемите, унаследени от предходния президент, посочва изданието.
Същевременно те се възползват от опитите на Тръмп да нормализира отношенията на Израел с редица арабски страни чрез Авраамовите споразумения.
В края на миналия месец съветникът по националната сигурност на Белия дом Джейк Съливан заяви на събитие, организирано от списание „Атлантик“, че поне засега регионът на Близкия изток е „по-тих днес, отколкото е бил през последните две десетилетия“, припомня вестникът.
„Предизвикателствата остават. Иранската програма за ядрени оръжия, напрежението между израелци и палестинци… Но днес се налага да отделям значително по-малко време за кризите и конфликтите в Близкия изток, в сравнение с който и да е от моите предшественици от 11 септември насам“, заяви Съливан.
Спокойно може да се каже, че през следващите седмици Съливан и колегите му ще отделят много време за проблемите в региона. Макар че Байдън обеща на Израел „непоколебима подкрепа“, през уикенда., той беше по-предпазлив по въпроса докъде трябва да стигне ответната реакция на Израел и какви усилия може да положи Вашингтон, за да осигури мир. След зверствата, извършени от Хамас и унищожителните въздушни удари на Израел по Газа, всякаква перспектива за дипломатически компромис изглежда далечна, коментира „Вашингтон пост“.
„Всъщност всяка масирана израелска атака в Газа вероятно ще доведе до стотици, ако не и хиляди палестински жертви, което допълнително ще охлади надеждите за нормализиране на ситуацията“, каза пред изданието бившият американски дипломат Аарон Дейвид Милър.
Този момент подчертава колко абсурдно беше да се свързва каквато и да е истинска представа за мир с Авраамовите споразумения. В действителност те бяха прагматични бизнес сделки между Израел и богати автократични държави, сред които и Обединените арабски емирства, и нямаха почти никакво отношение към палестинците, пише още „Вашингтон пост“.
За някои защитници на палестинците част от проблема е и самият факт, че се наложи вниманието на света към конфликта да бъде привлечено чрез екстремистко насилие, упражнявано от въоръжени групировки, допълва вестникът. „Вашингтон пост“ цитира Халед Елгинди, изследовател в Близкоизточния институт. Той написа в профила си в „Екс“, че това е „огромен политически [и] морален провал“ на САЩ, ЕС и международната общност, които „в повечето случаи са били доволни да запазят статуквото, докато цената са плащали най-вече палестинците“.
Източник БТА
