Днес гледахме MuppetShow между Милиционера v/s КомсСекретар.
БеднатаСофия 🎃
Биволь
След сприхаво-лигавата раздумка на „двамата големи“ /по стандартите на сглобката и прилежащия й медиен антураж/ столични кандидати, се натрапва следното заключение:
С оглед на афишираните цели, би било къде по-добре партийните босове вместо Хекимян да изигнат Цънцарова, а вместо Терзиев да гласуват доверие на Никола Минчев.
Любомир Пантелеев
Между другото, адски подло е, че някои медии активно съучастват на ГЕРБ и ПП-ДБ като организират дебати само между Хекимян и Терзиев, за да внушават, че Григорова и Николов нямат никакъв шанс.
Владислав Николов
Забелязвам, че Хекимян е по-умен от Терзиев. Симпатично е момчето Терзиев, но създава усещането, че не може даже да си завърже обувките сам. Как е управлявал бизнеса си, остава пълна загадка. Поначало светът върви към инфантилизация. Инфантилите са удобни на задкулисието, употребяващо глобалистката доктрина. Доминантният IT сектор предлага игрова действителност, паралелна реалност, всепозволеност, но само дотам, докъдето не започва да се застрашава властовата пирамида – властта на задкулисието. Паралелната реалност управлява фактическата реалност. Разумът остава отзад, напред е маймунарникът. Затова и едни от най-големите власт-създаващи корпорации в света инвестират в IT-сектора. Не просто заради перспективата за доходи. А заради продажбата на фючърси за човешкото поведение. Демократизацията като век на тълпите постепенно се превръща в свят, управляван през социалните мрежи, те са постмодерната агора. Там се случват скандалите, политическите избори, оправданията, дискусиите, линчуването, там се вземат решенията. Едноизмерният човек е направляван от емотикони, инфантилизация на емоциите, мислите, желанията. Той се изгражда от тях, всеки ден. Но няма нужда от философстване. Епохата на инфантилизацията, като по-лесно управляемо общество в стил дву–емоционален фентъзи модел – добро/лошо – е тук. Тя отменя умния човек. Той не е необходим. Мисленето е вредно за новия обществен модел на хаотизация, на обездържавяване. Машинките ни дават необходимото знание. А националната власт в глобалната свързаност е остаряло понятие. Терзиев щял да се развежда, това не е толкова важно. Важно е дали личността му е отменена от алгоритмите, дали е продукт на санкцията на мрежовата диктатура – агент с остатъчни признаци на индивидуално мислещ индивид, хуманоид с рукола между зъбите, чието съзнание е схема на дизайнерите на новия вид глобалистки човек – този, който закрива националните смисли и ресурси с високопарна риторика в полза на наднационалната мрежа/власт.
Калина Андролова
Здрава доза популизъм от Хекимян и Терзиев в дебата по Нова. Докато говореха, пред дома ми се построи една нова детска градина. Сега не мога да изкарам колата.
Направи ми впечатление, че този път Хекимян намачка Терзиев. В Дарик Терзиев изпъкваше.
Може би Хекимян влиза в политическото говорене с по-бързи темпове от опонента си или просто като бивш водещ на сутрешен блок в този часови пояс е цар.
Последното не е за подценяване. Например аз сутрин нищо хубаво не мога да ви кажа.
Ивелин Николов
