Министър-председателят на Полша Матеуш Моравецки каза днес, че управляващата националистическа партия „Право и справедливост“ (ПиС) е спечелила парламентарните избори, предаде Ройтерс.
Полша, обаче, влиза в българския сценарий от 2021, когато ГЕРБ спечели, но всички други бяха срещу нея. В Полша този сценарий може да сработи, защото три ляво-либерални партии от досегашната опозиция може би ще успеят да направят про ЕС либерално правителство. То ще узакони дори гей браковете в ултра консервативната и силно религиозна католическа държава.
„Победихме. „Право и справедливост“ е победителят от изборите през 2023 г.“, каза той в социалната мрежа „Екс“. Управляващият блок „Обединена десница“, предвождан от ПиС, печели най-голям дял от гласовете (36,8 процента) на днешните парламентарни избори в Полша. Той ще получи около 200 места в долната камара на парламента. Но тъй като за формиране на мнозинство са необходими 231 места, това означава, че ако ПиС иска да запази властта си, ще трябва да потърси коалиционен партньор.
Късната анкета на „ Ипсос“ (IPSOS), публикувана от „Полсат нюз“ (Polsat News), дава на ПиС 36,6% от гласовете, либералната „Гражданска коалиция“ (КО) е втора с 31%, а десноцентристкият „Трети път“ е трети с 13,5 процента.
„Нова левица“ има 8,6%, а крайнодясната „Конфедерация“ е с 6,4 на сто от подадените гласове. Дори коалицията на управляващите досега с крайната десница няма да им стигне за мнозинство в Сейма. Партията на Туск заедно с десните либерали и левицата ще имат пълно мнозинство, ако съставят кабинет.
Опозиционният лидер Доналд Туск заяви, че демокрацията е победила и „това е краят на управлението на ПиС“. „Никога не съм бил толкова щастлив през живота си, както днес с това второ място. Полша победи. Демокрацията победи. Махнахме ги от власт“, каза той.
Туск заяви, че три опозиционни партии са събрали достатъчно гласове, за да изместят от властта управляващата консервативна националистическа партия.
Екзитполът на „Ипсос“ показа, че опозицията заедно вероятно е спечелила 248 места в 460-местната долна камара на парламента, Сейма. Трите опозиционни партии – „Гражданската коалиция“ на Туск, „Третият път“ и „Новата левица“ – се кандидатираха с отделни листи, но с еднакви обещания за отстраняване на „Право и справедливост“ и възстановяване на добрите връзки с Европейския съюз, отбелязва Асошиейтед прес.
Според много поляци това са най-важните избори след 1989 г., когато след десетилетия на комунизъм се роди нова демокрация. На карта са заложени състоянието на конституционния ред на страната, законодателната ѝ политика по отношение на правата на ЛГБТ и абортите, както и отношенията с други държави на страната, която е ключов съюзник на Украйна след пълномащабната инвазия на Русия. Право и справедливост подкопава механизмите за баланс между властите, за да получи по-голям контрол върху държавните институции, включително съдилищата, обществените медии и самия изборен процес. Други виждат опасност за икономиката в начина на управление на партията и смятат, че високите социални разходи са засилили инфлацията. Освен това в полската икономика има високо равнище на държавна собственост, а управляващата партия е изградила система за покровителство, като е раздала хиляди работни места и договори на свои лоялни членове, отбелязва АП.
ПиС, която отрича да е извършила каквито и да било нередности, твърди, че реформите ѝ целят да направят страната и икономиката ѝ по-справедливи, като същевременно премахнат последните останки от комунизма. Партията представи изборите като избор между сигурността от неограничената миграция, която според нея опонентите ѝ подкрепят, и прокрадващото се озападняване, което според нея противоречи на католическия характер на Полша, посочва Ройтерс.
Подкрепата за партията се намаля след последните избори през 2019 г. на фона на високата инфлация, обвиненията в семейственост и търканията с европейските съюзници. През 2019 г. „Право и справедливост“ спечели близо 44 процента от гласовете, с около 7 пункта повече от сега, предаде БТА.
