До последните местни избори ГЕРБ – партия, създадена през 2006 г., никога не е имала проблеми в София
Политическите времена в България силно са се изменили от 2005 г., когато Бойко Борисов стана кмет на София.
Тогава бившият главен секретар на МВР спечели столицата на втори тур, побеждавайки с 68% срещу 31% червената Татяна Дончева. В София през 2005 г. се проведоха частични местни избори, защото спечелилият две години по-рано трети мандат Стефан Софиянски реши да смени кметския пост с депутатски.
За шеметния „бате Бойко“ през ноември 2005 г. гласуваха 223 577 гласа.
Две години по-късно, през 2007 г., когато бяха редовните местни избори, пръкналият се народен любимец Бойко Борисов от раз спечели нов мандат в столицата. За цялта му бяха достатъчни 203 364 гласа.
След още две години обаче кметското кресло му отесня. Борисов ни направи партия, спечели изборите и от „Московска“ 33 директно отиде в премиерския кабинет на „Дондуков“ 1.
И в столицата отново имаше частични избори.
Спечели ги от първи тур Йорданка Фандъкова със 172 435 гласа. Старите хроники отбелязват, че това е станало при много ниска избирателна активност – едва 24%.
Следва почти абонамент н ГЕРБ за столичното кметство – Фандъкова печели от първи тур местните избори през 2011 и 2015 г., съответно с 247 140 и 238 500 гласа.
През 2019 г. за пръв път срещу нея се изправи сериозна конкуренция в лицето на Мая Манолова от левицата.
Фандъкова отново печели, но на втори тур. Взима 209 542 гласа.
Тази възходяща тенденция бе прекъсната драстично на 29 октомври 2023 година – сякаш като с нож бе отрязана връзката на ГЕРБ със столичани – кандидатът й за столичен кмет Антон Хекимян взе едва 74 000 гласа.
В цялата си възходяща история на политическата сцена ГЕРБ не помни такъв катастрофален срив!
Хекимян едва успя да събере около 1/3 от гласовете, печелени от Борисов и Фандъкова.
Но защо стана така и само Хекимян ли е виновен?
Първоо, трябва да се вземе предвид бавното спадане в доверието към ГЕРБ през годините.
Второ, изключително неподходящата кандидатура на довчерашния телевизионер като с лакмус показа всички проблеми на този избор.
С факта, че е абсолютен парашутист за партия ГЕРБ Хекимян удари тежко способността й да се мобилизира. За какво? Явно усилията на средния ГЕРБ-ер през годините са неглижирани тежко от ръководството на партията. За партията Хекимян си остана изкуствен и пластмасов, не успя да я мобилизира колкото и сводки по общински проблеми да научи наизуст.
Освен това кампанията му беше някак неподредена, хаотична, безидейна, безфокусна. Въобще не му помогна позиционирането в много медии (това особено личеше в началото на кампанията) на двойката Терзиев – Хекимян като едва ли не единствени претенденти за „Московска“ 33.
С други думи Хекимян по нищо не прилича на това, с което Борисов спечели първо София, а след това и България. Лидерът на ГЕРБ едновременно олицетворяваше издигналото се само „момче от народа“ и отмъстителя за неправдите и корупцията по време на прехода. Борисов беше любимец на медиите, не защото е част от тях, а защото умееше да комуникира. И бързо стана „бате Бойко“ за средния българин.
Хекимян е на светлинни години от този образ.
Да, и той е разпознаваем. Хората знаят кой е и какво е правил през годините. Но, парадокс, това се оказа достатъчно за избирателя, за да го отхвърли! Дори за избирателя на ГЕРБ.
Изводите да си ги направят в ГЕРБ, а и самият Хекимян, който горещо ни уверяваше, че е бил номиниран от структурите на партията!?!
Епицентър. БГ
