Европейският съд постанови днес решение по дело, заведено заради отказ на район Панчарево на Столичната община да издаде акт за раждане на дете от родители в еднополов брак.
Според решението държавите от ЕС са длъжни да издават документи за самоличност на своите граждани, дори когато не признават еднополовите бракове.
В случая детето има акт за раждане, издаден в Испания, където е родено през 2019 г. в семейство от две майки. Едната от двете майки, вписани в акта за раждане, е български гражданин и така детето също придобива статут на българин.
Когато българската майка пристъпва към издаване на български документи за самоличност на детето, не успява да получи български акт за раждане, а общината настоява да разбере коя е биологичната майка, се уточнява в съобщение на Съда на ЕС.
Действащият в България образец на акт за раждане предвижда само една графа за "майка" и една за "баща", във всяка от които може да бъде вписано само по едно име, отбелязва съдът. Столичната община отказва да издаде акт за раждане заради липса на данни за самоличността на биологичната майка на детето и защото вписването в акт за раждане на двама родители от женски пол "би противоречало на обществения ред в България", където еднополовите бракове не са разрешени.
Стига се до дело в Административен съд София-град, като българският съд решава да се допита до Съда на ЕС. По смисъла на днешното решение
България трябва да издаде документи на детето, без да изисква издаването на български акт за раждане, както и да признае испанския акт за раждане.
Правилата за гражданското състояние се определят от държавите в ЕС, които са свободни да предвидят или не в своето национално право брака между хора от един и същ пол, или качеството им на родители. Държавите от ЕС трябва да спазват европейското законодателство, като за целта признаят гражданското състояние на хората, установено в друга държава от ЕС, постановява Европейският съд.
Според това решение в случаи, подобни на разглеждания, държавите от ЕС следва да признават родителството при еднополови бракове и това не нарушава националната идентичност, нито застрашава обществения ред на тези държави.
Подобно задължение не предполага съответната държава да предвиди в националното си право хора от един и същ пол да имат качеството родители или да признае за цели, различни от упражняването на правата, които това дете черпи от правото на ЕС, връзката на произход между детето и хората, чиито имена са вписани като негови родители в акта за раждане.
