ДПС може да бъде упреквано в много неща, но не може да бъде упрекнато в 2 неща – че се подчинява на Турция и че ислямизира българските турци, подчертава социологът
Няма съмнение, че това, което Доган е решил е – Пеевски да бъде избран за председател. На въпроса защо той се връща, отговорът е – за да го извърши! Това никак не е лесно, това не са 2 телефонни разговора, това е преодоляване на купища съпротиви, огромно количество разяснения защо трябва да се стигне до това, че етнически българин ще бъде шеф на ДПС, преодоляване на предразсъдъци, и ако трябва силово разчистване на пътя на места. Това е много трудна операция.“
За причините за оставката на Мустафа Карадайъ и защо е подадена след добрия резултат на изборите, Райчев коментира: „Очевидно е, че това решение е взето много по-рано и са чакали местните избори, да не се наслагват 2 различни политически събития. Никой политик не обича едновременно да текат 2 кризи, защото могат да излязат от контрол. В дадения случай можем да назовем няколко чисто личностни неща и трябва да видим неща, които стоят зад личните особености. Очевидно беше през последните 2 месеца, че г-н Карадайъ в очите на ръководството, и по-точно на Ахмед Доган губи в сравнение с г-н Пеевски като ефективен политик. Това са упреци, както се изразява днес Валерия Велева в Епицентър – в грандомания, във вождизъм и в неефективност. Тоест твърди се, че Пеевски е много по-ефективен лидер. Ако това беше просто смяна на един председател с друг, защото партията се управлява от почетния председател естествено, Ахмед Доган, това щеше да е просто някаква смяна за подобрение на играта на отбора. Но в никакъв случай не можем да сведем това до такова събитие, защото г-н Пеевски е българин, а г-н Карадайъ е български турчин. Това е много голямо събитие за една партия, упреквана в етническа основа, и фактически съдържаща някаква етническа основа. Това е партията на българските турци, макар че винаги се е стремила да не бъде само такава, а да бъде отворена към българи, да е държала българи в ръководството и т.н., не говоря български граждани, а етнически българи. Какво означава това – това е главният факт. Ахмед Доган посмява на 34-35-тата година от съществуването на тази партия, да сложи етнически българин начело. Това е много смел ход, защото мнозинството, все пак мнозинството избиратели на тази партия са български етнически турци. Да, г-н Пеевски има голям авторитет в ДПС, в районите, където лично кандидатства и лично организира изборите, много избори подред прави резултат над средния за ДПС, тоест много ефективен, обичан от тези хора лидер, но все пак е много смел ход, дразнещо да кажа смел ход. Това ме навежда на следната мисъл – изглежда се е появило отново, както при г-н Местан, както и няколко пъти преди това, напрежение с Турция. Вие знаете, че ДПС може да бъде упреквано в много неща, но не може да бъде упрекнато и би било несправедливо да бъде упрекнато в 2 неща – че се подчинява на Турция – това никога не е било, и че ислямизира българските турци – и това никога не е било. Това са негови две фундаментални и много важни характеристики, и много ценни за България характеристики. И сега виждаме, че изглежда – аз нямам никакви факти, но просто логиката сочи това, че изглежда отново е направен опит някак си Турция да се меси по някакъв начин, да командва или да влияе и т.н., и той е прибегнал към най-радикалния възможен ход – етнически българин начело на тази партии.“
„Доган си търси наследник. Предишното му решение беше за Лютви Местан. По време на кризата между тях двамата, даже сблъсъка преди години, Местан се скри в турското посолство, и след като изтече тази криза, Турция смени посланика. Тоест имаше една скрита картина, съвсем ясно каква, която сочеше, че някакъв турски дипломат се беше опитал да направи нещо в тази партия. Нищо подобно не виждаме сега, слава Богу, но в тази посока е. И отново казвам – ходът е много рискован, защото едно е възможно ли е да те наложат за лидер на партия, друго е възможно ли е етнически българин да управлява ДПС, това е голям въпрос, изглежда отговорът на Доган и самият Пеевски изглежда е „да“. Но разбира се, бъдещето ще покаже.“, каза още социологът и майстор на политическия инженеринг Андрей Райчев пред БТВ радио тази сутрин.
