От вратар до пазач на топлото си кресло…
94-та година на мача с Мексико половината блок се беше изсипал да гледа на изкарания пред гаражното кафене телевизор. След дузпите целия блок се изсипа отпред на площадчето, посред лято хората се поздравяваха и празнуваха така, както никога и на Нова година не са. Жени, деца, чичовци и лели, дядовци и баби – всичко беше навън, празнуваше, пееше „Българи-юнаци“ и „Боооби Михайлов“. До преди това никой в махалата не искаше да е вратар като ритаме, защото беше най-лошата позиция и беше като наказание, а след това много хлапета доброволно искаха да са на вратата – за да са като националния герой Боби Михайлов. Който не е бил жив в съзнателна възраст тогава, не може да разбере и осъзнае какви национални герои бяха Борислав Михайлов и останалите национали от „славното американско лято“ и колко бяха обичани от народа.
Колко се промени всичко. Сега, ако утре цирозата вземе, че победи хроничния алкохолик и някогашен национален герой Борислав Михайлов и той се спомине, за него ще жалят само най-близките му. Всъщност, съмнявам се, че и най-близките ще жалят особено – едва ли в Мария Петрова е останала кой знае колко любов към мъжа, който ѝ е изневерявал със стотици проститутки и курви. А със сина му Николай Михайлов отношенията са предимно финансово-транзакционни, вероятно младият мъж повече ще се радва, че ще забогатее с още няколко онаследени милиона, отколкото да тъгува.
А обикновените хора и футболните фенове ще тъгуват ли? Каква тъга, братче, те ще празнуват и ще се радват – като жителите на Ливърпул, Нюкасъл и цяла северна Англия при вестта за смъртта на Маргарет Тачър – жената, която обрече цели поколения работническа класа от северна Англия на мизерия и безизходица. Хора от всякакви отбори и политически пристрастия ще се радват и поздравяват – „Е, най-накрая се отървахме от мръсната и долна Перука“. Не ги съдете, самата Перука (някога известен като Борислав Михайлов и считан за футболен национален герой) направи така, че да го мразят толкова, а и да знаят, че единственият шанс да се спаси футбола от него, е да го изкарат с ковчег от БФС.
Японците казват, че трябва всеки ден от живота си да мислиш за смъртта си – за да си с ясното съзнание, че си смъртен и да живееш така, че в последните си дни да не гледаш назад със съжаление. Борислав Михайлов измина за 30 години пътя от един най-обичаните до един от най-органично мразените хора в България. Никоя курва, никоя свирка, никакви милиони и милиарди, никакви елитарни храни, луксозни дестинации и ВИП апартаменти не си струват това….
Тихомир Чергов
