Проектът на бюджета за 2024 г. няма буфери и създава предпоставки за дисбаланси в икономиката. Освен това има разминаване между паричната политика, която водят БНБ и ЕЦБ, и фискалната политика на правителството. Това обяви управителят на БНБ Димитар Радев по време на заседание на бюджетната комисия в парламента, на което се обсъжда на първо четене проектозакона за държавния бюджет за догодина.
Димитър Радев препоръча разходната част на бюджета да бъде по-рестриктивна, а бюджетният дефицит – по-нисък. Дори при 3% дефицит, който е границата на Маастрихтските критерии, има предпоставки за макроикономически дисбаланси, смята шефът на БНБ.
Той посочи, че докато ЕЦБ и БНБ водят антиинфлационна политика с повишение на лихвите и на минималните резерви на банките, за да се обере излишната ликвидност на банките, то проектът на правителството с високо ниво на разходи и дефицит ще изиграе точно обратната роля.
Според централната банка дефицитът е добре да бъде в рамките на 1% през следващата година и да се намалява до нула в следващите три години. „Разбирам, че нулев дефицит за 2024 г. не е реалистично, защото няма такива нагласи в Народното събрание и обществото, но трябва да се предвиди ясен тренд за неговото намаляване – нещо, което не виждаме в проектобюджета“, каза Радев.
Управителят на БНБ посочи, че не вижда буфери в бюджета. Според него те може да бъдат в две направления. Едното е се въведе ограничение от 10% при ангажиментите за разходите. Идеята е тези 10% да се разходват в последното тримесечие, само ако рисковете пред приходната част на бюджета не се сбъднат.
Според управителя на БНБ другият буфер може да бъде фискалният резерв, в който трябва да има повече пари. Минималният размер на резерва остава 4.5 млрд. лева, колкото е в момента, но това обезпечава парите само на Сребърния фонд , в който има 4 млрд. лв., плюс текущи ликвидни нужди на бюджета, които не може да стигнат и за един месец, посочи Радев. Той припомни, че първоначално Фискалният резерв е обезпечавал и другите фондове със специално предназначение, както и текущи ликвидни нужди на държавата за два месеца.
В началото на заседанието финансовият министър Асен Василев представи накратко параметрите на бюджета за догодина. „В бюджета е предвиден растеж на БВП до 3.2%. Предвидени са 10 млрд. лева за публични инвестиции, което е рекорд. Очакваме инфлацията догодина да продължи да се забавя. Бюджетът е разчетен при 3% касов дефицит, което напълно покрива Маастрихтските критерии и по-този начин се спазват всички условия за членството на България в Еврозоната“, каза Василев.
Според него голямото предимство на бюджета е, че капиталовата програма е ясно разписана с конкретни списъци на държавните и общинските проекти, които трябва да бъдат финансирани.
Василев припомни, че години наред капиталовите програми в предишните бюджети са се използвали за буфер и не се инвестираха. По думите му това е довело до значително изоставане на България от Румъния, а и от всички държави от ЕС в това отношение.
Източник СегаБг
