В България изборите винаги са се печелили по един и същи начин: прицелваш се в средностатистическия избирател, който познава и по-добри дни, и му казваш кой е виновен за сегашното му положение. Борисов никога не е правил нещо друго и е всепризнат майстор на тази техника. Затова ще спечели и тези избори. Сега положението е лошо, но е по-добро от преди. Преди беше добре, но беше лъжа. Сега е зле, но е истина.
Борисов обаче е осъзнал, че истината няма никакво значение, а само онова, което хората си мислят, че е истина. Не е нужно да се питаме защо Борисов употребява толкова много време за да говори празни приказки. Той просто е зает непрестанно да обяснява колко лошо е положението и няма как хората да не му вярват, защото наистина е лошо, макар и винаги да е било лошо.
Истината е, че той говори глупости, но само той говори. Всички останали са решили, че той говори глупости и трябва да мълчат, щом не могат да кажат нещо умно. Затова се обаждат рядко, но в края на краищата и тяхното са глупости. В някои случаи по-големи от неговите.
Не става така. В пустинята хората не пият пясък, защото не познават водата, а защото нямат избор. Българската политическа сцена е пустиня, в която единствено Борисов продава пясък вместо вода. Всички останали са си въобразили, че могат да предлагат вода, каквато няма.
