Решението на Конституционния съд е ясно. То потенциално засяга валидността на актовете, които е издавал Кирил Петков. Би могло да възникнат съдебни спорове по някои от актовете, не толкова по юридически, колкото по политически причини. Това тълкувателно решение засегна действието на актовете, още от тяхното издаване, а не както поначало е било от момента на тяхното постановяване и влизане в сила.
Това заяви пред журналисти министърът на правосъдието Янаки Стоилов, след като вчера КС реши, че назначението на Кирил Петков за министър противоречи на Конституцията.
По думите на Стоилов ще се наложи в спорни ситуации действащият министър отново да издава актове, ако бъдат повдигнати такива въпроси. Според него обаче това няма да засегне актовете на Министерския съвет като колективен орган, тъй като те поначало се вземат със съгласие. Актовете, които издава министърът, било то нормативни или индивидуални, можело да бъдат оспорвани.
„Има факти, които се удостоверяват с официални документи. Например, свидетелствата за съдимост. Има други обстоятелства, положителни или отрицателни, които се установяват с декларация, подавана от лицето, което носи отговорност за съдържанието, което се отразява в документите. Не мисля, че при съставянето на правителство, било то редовно или служебно, органът, който извършва тази дейност, разполага с реална възможност за кратко време да направи такива справки, тъй като те трябва да бъдат правени чрез Министерството на регионалното развитие или на правосъдието и да се стигне до първичните актове за гражданско състояние“, обясни Янаки Стоилов.
Правосъдният министър допълни, че едно лице, дори когато смята, че действа добросъвестно, когато знае, че има такива обстоятелства, би следвало да постави въпроса дали това е редно, така че органът, който взема решението, да направи преценка или допълнителни справки. Стоилов подчерта, че решението на Конституционния съд е обосновано, защото гражданството е двустранна връзка от публичен характер между дадено лице и държавата, и си има ред, по който се освобождава съответната държава.
„Има актове, при които е достатъчно индивидуалното волеизявление, включително и в нашето национално право, за да не бъдат по-нататък зависими лицата от действията на други органи, които могат да забавят своето решение, но така или иначе това е факт и трябва да се действа спрямо тези условия. Ситуацията е ясна“, категоричен бе Стоилов.
