Альоша си отива! Или ще бъде рязан с флекса, или взривен, или пък изяден на части от ДСБ под формата на празнична торта, каквато отчаяна съдба застигна и МОЧА в София.
Общинските съветници от ДСБ – Пловдив Владимир Славенски и Йоно Чепилски, от групата на “Продължаваме промяната – Демократична България“, внесоха предложение до Общинския съвет на Пловдив паметникът на Съветската армия “Альоша“ да бъде преместен в срок до края на 2024 година.
“Организацията на ДСБ – Пловдив от своето създаване през 2004 година има ясна и категорична позиция, че мястото на паметника следва да бъде преосмислено. Ние поддържаме това убеждение, защото заставаме на странатата на историческата истина и сме дълбоко убедени, че това е в интерес на всички пловдивчани, а и на всички български граждани“, заяви Владимир Славенски, който е и лидер на местната организация на ДСБ, предаде „Фокус“.
Това не е първата оферта Альоша да бъде заличен, но е първата официална такава.
В проекта на решение се предлага паметникът на Съветската армия да бъде преместен в Музея на комунистическото изкуство и да бъде обявен конкурс от община Пловдив за реновацията, реставрацията и обновлението на пространството около “Альоша“. Общинските съветници изтъкват, че в момента това пространство е в занемарено състояние и че трябва да бъде направено по-привлекателно за хората от Пловдив и гостите на града.
“Паметникът “Альоша“, както пловдивските поколения наричат монумента на върха на Бунарджика, се отличава силно от другите паметници в града ни със своя огромен ръст и мащаб. Това не е част от културната традиция и колективната памет на Пловдив – особено, ако го сравним с паметниците на бележитите български национални герои, участвали в национално-освободителните ни борби през XIX и XX век. Повечето останали паметници, барелефи или паметни плочи, макар и скромни по размер, носят много по-силно националния дух и култура. “Альоша“ е плод на времената, в които е построен. А и неговият мащаб и превес над другите паметници показват безпрекословната власт на СССР над България в тоталитарния период“ – допълва Йоно Чепилски.
В доводите за решението се изтъква още, че паметникът е символ на окупацията на България между 1944 -1947 година от Червената армия и е символ на потиснатото национално достойнство, както и че представя погрешно историческата реалност.
