Потресохме се от зверското убийство от съпругата и тъщата, потресохме се от убийството в Бургас, извършено от сина на жертвата.
Да, потрисаме се, поговорим няколко дни и проблемът за нас приключва.
А всъщност корените на това явление, пряко и всякак свързано с ПСИХОПАТИЗАЦИЯТА на обществото, са много, много дълбоки.
Ние правим стратегии – за детето, за младите, за психичното здраве, за здравето изобщо. Но нямаме Стратегия за семейството. Не че един документ ще ни реши проблемите, но ще е знак, че осъзнаваме тежката, ама много тежката деструкция на тази основна клетка на обществото. Тя загина, в състояние на мозъчна смърт е. Да, диагнозата е тежка, но за съжаление е вярна. Погледнете само какво става в нашето обществото в последните 35 години. И не, това не е плач по миналото, нито ще твърдя, че тогава всичко е било наред. Но в последните три и половина десетилетия ние възприехме най-лошото от така наречения Запад, а сега вече е колективен Запад. В основата на обществената ценностна система вече стабилно и устойчиво са парите, личния просперитет и негово величество Его-то. И колкото повече имаш от трите, толкова по-успешен си. Ама дали си добър човек, дали знаеш какво е съпричастие и съчувствие, дали възпитаваш децата си като добри хора, това не е важно. За тези три неща се минава през трупове в прекия и преносния смисъл.
И резултатът е налице – две жени удушават мъж. Колко злоба и омраза трябва да имаш в себе си, за да го направиш. Защо? За да няма достъп до детето си, защото ти смяташ малкия човек за твоя лична собственост.
Този случай вади наяве многогодишен проблем, за който в нашето общество не се говори достатъчно. А именно за проблема Синдром на Родителското Отчуждение /СРО/, който се развива именно по този начин – отделяне на детето от единия от родителите. За съжаление у нас по-често това са майките и много бащи на практика не могат да общуват нормално с децата си по една проста причина – майките им са ПСИХОПАТКИ. Като тази, която заедно с майки си, е удушила съпруга си.
Сега разбирате ли, че това натъртено говорене за насилието над жените не е правилно. Фокусът трябва да е насилието изобщо, защото то няма пол. Защото да лишиш детето си от общуване с баща му е също насилие, при това с трайни последствия за целия живот. Но то не е обект на Истанбулската конвенция? Защо?
Връщам се към началото – проблемът ни се нарича ПСИХОПАТИЗАЦИЯ на обществото и има дълбоки корени. Освен разрушеното семейство като ценност, причина е и поведението ни всички управлявали ни през годините. Нашите политици, с много малки изключения, се държат арогантно, високомерно, нагло, че и просташки с българския народ. А личният пример не е социалистическа отживелица. Той е много важен и показателен за това какво ни се случва в днешно време. Разбира се, че и медиите имат принос в това състояние – начинът, по който отразяват новините и постоянното им пригласяне на силните на деня също доведе до това състояние.
Имаме много работа да свършим, време е да се захванем!
Д-р Цветеслава Гълъбова, психиатър, началник на клиниката в Курило
