Първата картина от Жорж Папазов вече е в колекцията на Националния музей за модерно изкуство в Париж, известен още като център „Жорж Помпиду“, съобщава кураторът, критик и историк на изкуството Мария Василева.
Успешно завърши една сага с надежда за започването на друга, много по-голяма и оптимистична, коментира тя в социалните мрежи.
„Всичко започна преди една година, когато директорът Ксавие Ре беше в България по покана на Френския институт и лично на Ирина Петреску (аташе по културните въпроси във Френския институт, в България – бел. ред.), и посети изложбата „Жорж Папазов – осветителят“ в Националната галерия (куратор е Мария Василева – бел. ред.). След направения от мен тур в експозицията, той беше искрено впечатлен от творчеството на художника и изказа огромното си съжаление, че музеят не притежава негови творби. Още тогава, в личен разговор между него и колекционера Георги Василев, чиято колекция изграждаше гръбнака на изложбата, започнаха преговорите за дарение на една творба на френския музей“, разказва Василева.
По думите й професионалният процес по избора на картината е минал през внимателно изследване на колекцията – лично от директора и от специалисти по сюрреализъм. „В крайна сметка, изборът се спря на „Мечтание“, 1925, маслени бои и пясък на платно, 72,5 x 60 cм, подписана и датирана. През тази седмица Комисията по прием на нови творби в колекцията на музея е одобрила и приела картината и тя вече е част от фонда“, допълва Мария Василева.
Обяснява, че изборът на картината от страна на музея е базиран на възможността за нейната успешна интеграция във вече съществуващата колекция и осветляването на името на Жорж Папазов като един от най-видните представители на сюрреализма и на световното изкуство от първата половина на ХХ-и век.
Жорж Папазов е роден на 2 февруари 1894 г. в Ямбол, в семейството на търговци. През 1917-1918 г. е изпратен да учи парково инженерство в Прага. Това обаче не го влече и затова през 1918 г. се установява в Мюнхен, Германия, където постъпва в школата на Ханс Хофман.
От 1924 г. е в Париж, Франция. Покровителствала го е галерия „Вавен – Распай“, чийто собственик – швейцарският поет и писател Макс Берже, купува първите му творби. Още на следващата година, Жорж Папазов излага свои произведения в Салона на независимите. През 1926 г. участва в първата изложба на сюрреалистите, заедно с Хуан Миро, Макс Ернс, Андре Масон, Пабло Пикасо, както и в експозицията „Танцът в изкуството“, заедно с Брак, Дерен и Дюфи. Същата година, негови творби са включени в Салона на модерното изкуство, в Бруклин, САЩ. Когато през 1925 г. групата поети, начело с Анре Бретон, го канят да подпише Манифеста на сюрреализма, Жорж Папазов отказва, защото не желае да принадлежи към никоя школа. Художникът не приема ролята на видимата реалност и изгражда нов свят в картините си, като отхвърля изцяло дотогавашния художествен опит, с което шокира европейския елит. Заради своя принос в изкуството на дадаизма и сюрреализма, той е причислен към „Парижката школа“.
През 1933 г. подрежда изложба в Стокхолм, Швеция, в Музея на модерното изкуство. През 1935 г. излага в Прага. Експресионистът Оскар Кокошка споделя, че изкуството на Жорж Папазов се приема в Париж като самостоятелна клонка на съвременната живопис.
Жорж Папазов никога не прекъсва връзките с родната си. Кореспондира си с писателя Светослав Минков, Елисавета Багряна и други. Приживе организира четири самостоятелни изложби в България – през 1919, 1928, 1934 и 1938 г.
През 80-те години на 20-и век в България са представени две изложби с негови творби. Едната е през 1982 г. в Галерията на Съюза на българските художници, на ул. „Шипка“ 6, където са изложени произведения, притежание на български музеи и колекционери. Втората експозиция е през 1988 г. в художествената галерия на фондация „Св. св. Кирил и Методий“ с творби от фонда на музея „Пти пале“.
Папазов е издал седем книги, почти всичките биографични. Първата му книга „Паскин! Паскин! Аз съм!“ е спомен епитафия. През 1971 г. излиза книгата „Постъпките на художника“, в която Папазов пише: „Изкуството ми не е ребус или проблем сам за себе си. То е израз на моите вътрешни сили, на моето въображение, форма на моето вдъхновение и съдба. В действителност аз бях и си оставам независим художник“. Единствената му небиографична книга – „Париж. Творчество и съдба на велики художници“, е издадена в България през 1938 г.
Жорж Папазов умира на 23 април 1972 г. във Ванс, Франция. По негова воля, прахът му е разпръснат над Средиземно море.
