Вяра Ваташка е олимпийска вицешампионка от Атланта 1996 година с ансамбъла по художествена гимнастика. На практика още в дебюта на ансамблите в програмата на Олимпийските игри българките печелят сребърни медали с цената на златото (историята за отнетата им титла е дълбоко позната). В последните 4 години Вяра Ваташка бе треньор на ансамбъл девойки на България, с който спечели 3 сребърни медала от Европейското първенство във Варна през месец юни.
Ето какво каза Вяра Ваташка пред екипа на БР Медия:
-Вяра, всички искахме този златен исторически медал за България в художествената гимнастика. Имахме ли наистина вяра, че чудото може да се случи?
-Аз много вярвах за този ансамбъл, защото имах преки наблюдения във времето, в което бяхме заедно в залата – всеки ден и по цял ден. Дори след като не спечелиха, а напълно заслужаваха абсолютната световна титла през 2019 година, много ми се искаше и си казвах – да имат една такава титла, един златен медал, но да е от Олимпийските игри. И се случи. Много сме горди, щастливи и удовлетворени, че най-накрая България има своите златни олимпийски шампионки в художествената гимнастика.
-Присъединяваш ли се към мнението и оценката, че несъмнено българският ансамбъл е най-добрият в последните няколко години в света?
-Нашият отбор е с класи над съперничките си. И това го показа и в Япония. Всички виждаха, че в последните години ние доминирахме над всички останали. Аз дори не мисля, че на Олимпийските игри можем да наречем равностойни останалите отбори на нашия, тъй като българският ансамбъл наистина е много висока класа и спечели абсолютно заслужено титлата. Олимпийският връх е най-високият в спорта и е мечта за всеки отбор. Те сбъднаха своята мечта.
-Ти беше в залата всеки ден с този отбор. Какво впечатление ти правеше в работата и поведението им? Те вярваха ли си, какво споделяха, как се стигна до този успех?
-Много е важно да си вярваш и много да искаш нещо. Истината е, че момичетата много работиха, много искаха това отличие и много тихо, без много контестации, напълно заслужено станаха олимпийски шампионки. Без много фойереврки и гръмки изказвания – но с дела, защото делата са важни… Колкото и клиширано да звучи, няма невъзнаграден труд. Колко години ни взимаха титлата или златните медали в различни състезания?! Но ето, че този път истината и справедливостта възтържествува.
-Когато говориш за отнета титла, извършената срещу вас несправедливост на Олимпийските игри в Атланта 1996 година още е в спомените ни. Как се почувствахте тогава – вместо да станете заслужено олимпийски шампионки, взехте сребърните медали?
-Испанките ни изпревариха с 0.067 точки (б.р. – 67 хилядни. Ансамбълът на Испания става шампион с оценка 38.933, а България остава с оценка 38.866). Да – бяхме разочаровани, но и горди, че завоювахме сребърните медали. Тогава ансамблите за първи път бяха включени в програмата на Олимпийските игри.
-Повече бяхте разочаровани, че не станахте олимпийски шампионки, или повече радостни, че сте сребърни медалистки?
-Спомням си, че плакахме на стълбичката по време на награждаването, но приехме постижението с радост и гордост. Все пак в дебюта на ансамблите станахме олимпийски вицешампионки.
-Да, но изглежда Русия не може да е на второ място…
-Много неспортсменско от тяхна страна. Да реагират по такъв начин. Видяхте какво се случи в събота, когато Линой Ашрам стана шампионка в индивидуалното – отиде да поздрави Дина Аверина. Тя дори не си вдигна главата. Ние винаги сме уважавали съперничките си.
-Да се върнем на нашите олимпийски шампионки. Весела Димитрова направи революция в художествената гимнастика.
-Весела е изключителен творец, много респектиращ треньор и страшно отдадена на работата си. Много й се възхищавам и се опитвах да взимам каквото мога от нея, докато бяхме заедно в залата. Тя заедно с целия треньорски щаб наистина заслужават този успех. Както Илиана Раева и цялата федерация по художествена гимнастика за това, което правят в последните години. България стъпи на мястото, на което заслужаваше.
