Почина писателят Алек Попов! Толкова млад остави недовършен талантливия си труд.
Българската академия на науките с прискърбие съобщава, че на 22 март 2024 г. загуби един от достойните си членове член-кореспондент Алек Попов (1966-2024). Той беше един от най-оригиналните и талантливи съвременни български белетристи. До последния си дъх се опитваше да разгадае тайните на българското слово, дълбаеше в безкрайните тунели на отечественото езиково пространство и чрез творбите си показваше и разгръщаше многобагровата палитра на българската изящна словесност.
Творбите му доказваха по елегантен начин това и предизвикваха у четящия човек желание за размисъл, за диалог, а понякога и за полемика. Но нали тъкмо в полемиката и в спора се ражда истината?
Книгите на Алек Попов се радваха на завиден читателски интерес. Неслучайно някои от тях имаха редица преиздания, какъвто например е случаят със сатиричния му роман „Мисия Лондон“. Но нека тук добавим и други знакови негови белетристични творби като „Черната кутия“ , „Мисия Туран“, „Митология на прехода“, „Спътник на радикалния мислител“, „Телесни плевели“ и т.н.
“Ужасна новина. Починал е Алек Попов! Рядко пиша, когато някой от малката ни обществена група ни напуска. Но Алек познавам отдавна. Много е тъжно, когато ни напускат умни, талантливи, мислещи хора. Преди години скитахме често из заведенията на Бургас, научих разни неща от него. Нито една среща в живота не е случайна. И дано Алек е отпътувал на по-добро място. Смъртта винаги е смушаваща, безобразна, тя ни отчайва, кара ни да се чувстваме безпомощни, смалени. Вярвам, че най-хубавото от нас остава за Вечността и че това е смисълът на живота – да съградим нещо от себе си за Вечността! Светъл път, Алек!” Това написа друго талантливо перо, Калина Андролова.
