Защо Москва пусна нарочно кадрите с унизените и плачещи терористи?!

Защо руснаците пуснаха нарочно в медийното пространство видеа със смачкани и унизени терористи? Повечето хора биха отговорили, че е за да се удовлетвори желанието за възмездие в народа, обаче това не е главната причина. Има една съвсем прагматична причина това да се прави.

Миналата година президентът на Ел Салвадор Наиб Букеле стана световноизвестен, като само за няколко месеца успя да превърне държавата си от най-опасното място в света (с най-много убийства на глава от населението) до едно от най-спокойните и мирни, след масови арести и затваряне в новопостроен „мегазатвор“ на десетки хиляди членове на наркобандите. Грубата и безкомпромисна сила на държавата срещу картелите обаче беше придружена и от много умела психологическа война. Букеле пусна клипове, станали популярни из целия свят, на които наркобандитите бяха полуголи, паднали на колене, треперещи и с наведени глави – напълно подчинени и примирени, всякаш някой им беше взел душата и беше изтискал всичката мъжка сила и храброст от сърцата им. В допълнение на това, всички графити по уличните стени със символиките на наркокартелите бяха заличени, а в гробищата бяха разрушени всички пищно орнаментирани с наркосимволика паметни плочи на загинали бандити.

В Еквадор в началото на годината пък местният наркокартел се вдигна на война срещу правителството – бяха взети за залочници и екзкекутирани пред камери полицаи, студенти и други обикновени хора. Правителството извади армията и потуши бунта за няколко дни, а в мрежата бяха пуснати много клипове, на които се виждаха НЕ МЪРТВИ бандити, а УНИЗЕНИ бандити. Например, военните са хванали някой съблечен полугол наркобандит, който трепери от страх, и го карат пред камерата плачейки да пее детски песнички.

Какво е общото между тези три истории – в Русия, Салвадор и Еквадор?

Терористите и наркокартелите използват като свое основно оръжие страха от смъртта (terror – страх, ужас) – с него предизвикват подчинение сред хората. Обаче същото оръжие не работи срещу тях. За тях най-големият страх, еквивалентът на страха от смъртта при обикновения човек, е това да ги унизиш, да ги „демаскулизираш“, да заличиш мъжественото в тях и да им отнемеш илюзията за сила.

Може би ще изненадам с това, но дори при екстремистите от Ислямска държава религията НЕ Е основният мотив; движещата мотивация при тях е аналогична на тази при наркокартелите – култът към силата, към най-първичната, груба, агресивна и доминираща мъжка сила. Повечето доброволци от западноевропейски държави, които отидоха да се бият за ИДИЛ, преди това не са имали никакви прояви на екстремистки религиозни възгледи. Просто млади мюсюлмански мъже, които бяха привлечени от това да бъдат част от този култ към тоталната мъжка сила и доминация – над други мъже с оръжие, над цивилни и над жени. Психологията и мотивацията им не се различаваше особена от тази на членовете на наркокартелите.

Такива хора не можеш да ги уплашиш със смъртта, това дори ще има обратен ефект. Като видят мъртъв свой „другар“, те не се страхуват, а си мислят: „Нашата кауза и организация е толкова силна и мощна, че хората са готови без да се замислят да си дадат живота за нея; тя е по-голяма и важна от човешкия живот“.

Трябва да унищожиш целия този ореол и символика на „сила, мъжественост, безстрашие, доминация и мощ“, който витае около такива престъпни и терористични организации. Трябва да пускаш видеа не с убити техни членове, а такива, на които те се виждат как плачат, треперят като уплашени момиченца, как изглеждат слаби, демаскулкизирани, подчинени и с изтръгната воля и смелост.

Това е тънкият психологически замисъл зад пускането на тези кадри с терористите.

Тихомир Чергов, фейсбук