„Потвърди се анти-ГЕРБ нагласата. В същото време няма никаква съгласуваност между останалите парчета от парламентарно представените партии. Всеки развива собствена стратегия“. Така описа новия парламент пред БНР проф. Ивайло Знеполски, който е философ, културолог и изкуствовед, както и университетски преподавател.
Президентът Радев според него е изнесъл програмна реч, в която е затвърдил амбицията си да бъде център и координатор на организирането на опозиционно настроеното политическо пространство.
„Има такъв народ“ продължава да мълчи, не е ясно какви са намеренията им за проблемите пред страната в най-близко време. Основното, което ги интересува, е промяната в изборния закон, посочи проф. Ивайло Знеполски.
„В момента те не се чувстват много комфортно, защото трябва да разчитат на две други политически формации, които те се стремят да използват, но не знам докъде биха стигнали тези вътрешни напрежения.“
„Заявката е, че това Народно събрание няма да продължи много дълго. От изказванията на различните политически групи става ясно, че всеки развива собствена стратегия, която не е ясно как ще бъде защитена. Този парламент възпроизведе това, което наричаме протестно движение. Всички съставки на това движение намериха място, но те са много разнородни“, отбеляза проф. Знеполски.
На подкрепата на БСП не можем да гледаме сериозно, защото там основната стратегия е оцеляването на Нинова и предотвратяването на срива, коментира Ивайло Знеполски.
ДПС по думите му иска да излезе от образа на лошия и дяволизиран участник в политическия процес и прави „добри очи“.
По-скоро вървим към предсрочни избори, но преди това политическите групи ще гледат да постигнат стратегически за тях неща, прогнозира проф. Знеполски.
Промяната се превърна в клише, на никого не му е ясно какво се крие зад израза „промяна“, категоричен е той.
„Промяната е абстракция, зад която се крие липсата на конкретен модел и конкретна политическа визия.“
Най-честното би било, ако може в този парламент да се определят няколко проекта, които ясно да бъдат формулирани и на избирателя да му се каже, че се гласува за програми, обясни Ивайло Знеполски.
„Избирателят най-накрая да не прави интуитивни, емоционални и временни избори, а да направи избор, такъв, който да даде масивен вот в подкрепата на една програма и да даде възможност на тази партия да осъществи управление.“
