Милен Петков е един от лидерите на ЦСКА в края на 90-те години, спечели една шампионска титла и две купи на България. След това дълги години игра в Гърция, като записа 5 сезона за АЕК. В периода 1995-2004 година изигра 41 мача с националния отбор, с който участва на Световното първенство през 1998 година във Франция и на Евро 2004 в Португалия.
Ето какво каза Милен Петков пред екипа на Букмейкър Рейтинги за настоящия национален отбор и други актуални теми:
-Господин Петков, задава се ново начало за националния отбор с нов селекционер и променен състав. Какво очаквате от тима?
-Ние последните години доста пъти вече отчитаме ново начало, но важното е не какви са очакванията, а дали ще се получи нещо позитивно с националния отбор на България.
-А ще се случи ли? Има ли върху какво да стъпим, за да имаме очаквания?
-Мисля, че не. Няма върху какво да се стъпи. Не мисля, че ще има значителна промяна.
-Има нови имена в отбора, сред които и доста млади футболисти. Това ли е планът – да се внедряват те, за да се подмени най-после целия облик на отбора?
-Това е идеята, да се дава път на младите и след няколко години те да бъдат готови. Не им ли дадем шанс как да бъдат готови и докога да ги чакаме?! Истината е, че сега може би те наистина не са напълно готови за националния отбор, но това е пътят и начинът, за да може след три-четири години поне да имат натрупан опит.
-Някои от опитните и като качества, и като години, обаче показват, че нямат особено значение годините.
-Трябва да се направи сплав между опитни и млади. Когато един селекционер използва опитни футболисти, които се представят много добре в българското първенство и ги вземе в националния отбор, а той не успява да постигне резултати, най-логичното е да смени подхода си и да дава шанс и на младите.
-Можем ли да вземем нещо от Швейцария в първия мач? Всички очакват труден мач, такъв ли ще бъде?
-Всички мачове за националния отбор са трудни. За мен важното е какво ще покажем като игра. Какво означава да вземем?! Хубаво, ще направим равен 0:0 и какво… Какво ще се промени. Важното е да покажем някаква игра и да заслужим да вземем точката или нещо повече. Важното е да се опитаме да се надиграваме с противниците.
-Селекционерът на Швейцария Владимир Петкович седма година е начело на тима. В България за този период се изредиха шестима селекционери, включително и Ясен Петров в момента. Къде и кога ни задминаха швейцарците?
-Спомняте си къде беше тази страна като футбол 90-те години, някъде до 2000 година. И клубовете от местното им първенство, и националният им отбор бяха напълно посредствени. Сега обаче аз не мисля, че ние можем да се сравняваме с никого. Само погледнете стадионите ни в какво окаяно състояние са. Когато видя български мач по телевизията и зад една от вратите има паркирани автомобили, линейка или пожарна, е достатъчно да разбереш какви очаквания да имаме за този мач. Защото нали знаете, че от футбол до мач има голяма разлика. Ние играем мачове, а хората правят футбол и продукт от този спорт. Ние сме много далече от професионализма.
-Колко трудно ще му бъде на Ясен Петров?
-Много, защото съм сигурен, че е наясно с какво се захваща. Пожелавам му успех, както и на целия отбор. Доста треньори минаха, много имена като футболисти бяха викани. Няма да му е лесно да сглоби състав, да не говорим за първите мачове, за които е имал на разположение с играчите три-четири дни.
-Споменахте за текучеството на селекционери и футболисти. Минаха много популярни имена начело на тима, но резултатите са едни и същи, т.е. излиза, че треньорите не са основните виновници?
-Така е, когато нямаш материал. При това положение труно се постигат успехи.
-Защо изчезна материалът в българския футбол?
-Не знам какво се промени и каква е причината. Мисля, че по мое време повече се тренираше, повече време прекарвахме с топката. Това с изкушенията, които уж сега пречели на младите, въобще не го приемам като извинение. Изкушения има навсякъде, и в Сърбия, и в другите страни, които ни задминаха отдавна. Тоест, там това не пречи на младите футболисти. Ние не сме станали футболисти на 20 или на 25 години, а преди това, докато сме били деца и юноши. Ето в това време от развитието на един футболист се крие отговорът на всичко. Аз например съм тренирал 10 пъти в седмицата – пет дни двуразово, на шестия ден имахме мач и евентуално един ден почивка. Но ние бяхме млади и толкова ни се тренираше и играеше, че въобще не ни трябваше почивка. Сега нещата не са така, тренировките са доста по-малко.
-Треньори имаме ли?
-Сега треньорите са в пъти по-информирани. Сега един треньор отваря интернет и може да види тренировка на Барселона, Аякс и на когото иска. И може да копира, взаимства. Само че треньорите не могат да създадат класни футболисти.
-Посочете нещо, което би било полезно за развитие на подрастващия спорт? Много хора правят сравнения с предишния строй, но има неща, които трудно биха могли да бъдат пренесени в настоящото време и начин на живот…
-Така е, но например нов вид на спортните училища според мен биха били полезни. Нали видяхте, че когато те спряха да съществуват, от година на година, от Олимпиада на Олимпиада, българските успехи намаляха. И стигнаха до абсолютния минимум. Аз съм бил в спортно училище, но тогава държавата много инвестираше в тях. Храната беше безплатна, имахме две подготовки (една през лятото и една през зимата), имахме екипировка за всички ученици от цялото училище, общижитието ни беше безплатно. Имаше и ред и дисциплина.
-Защо почти никой в Европа не иска българските футболисти?
-Защото не показваме качества, затова не продаваме. Защото нивото на българското първенство е много ниско и никой не го гледа. Нашият шампионат не е притегателна сила за никого – нито за футболисти, които искат да дойдат тук, нито за такива, които се мъчим да продадем в чужбина. В последните години даден чужденец, ако трябва да избира къде да играе, стига до Сърбия, Кипър и Гърция и последната му опция е България. Спомняте си колко футболисти имахме в гръцкия елит, когато аз бях в АЕК. А в Турция? И говорим за близките страни, а по това време все още имахме футболисти в силните европейски първенства.
