Дали изтичането на информация от американското разузнаването за Навални е маслинова клонка към Путин? Снемането на обвинението, че руският президент е отговорен за смъртта на Навални може да е сигнал за осъзнаване, че преговорите в Украйна трябва да започнат скоро.
В света на „шпиони срещу шпиони“ нещата винаги са неясни. Миналата седмица обществеността надникна в този сенчест свят, когато анонимни служители от американското разузнаване изнесоха пред „Уолстрийт джърнъл“ резултатите от разследването на смъртта на дисидента Алексей Навални в началото на годината. Присъдата: Путин не е поръчал убийството на Навални.
„Уолстрийт джърнъл“: Според спецслужбите на САЩ Путин не е замесен в смъртта на Навални
Това е в противоречие с твърденията на президента Джо Байдън: „Не се заблуждавайте. Путин е отговорен за смъртта на Навални“, заяви той. Много коментатори стигнаха до заключението, че Навални е бил „убит“.
Скептични гласове се чуха още в началото, включително от някои малко очаквани източници. Ръководителят на твърдолинейното украинско разузнаване Кирило Буданов заяви две седмици след смъртта на Навални: „Може би ще ви разочаровам, но доколкото знаем, той наистина е починал в резултат на кръвен съсирек. И това е повече или по-малко потвърдено.“ (Буданов също така заяви, че според него Евгений Пригожин може би все още е жив.)
Шефът на украинското разузнаване: Може да ви разочаровам, но Навални наистина е починал от кръвен съсирек
Историята в „Уолстрийт джърнъл“ излезе само седмица, след като вдовицата Юлия Навалная украси корицата на списание TIME като един от 100-те най-влиятелни хора на 2024 г. Вицепрезидентът Камала Харис допринесе за рекламата за Навалная, възхвалявайки я като „смел борец“ и „символ на демократичните ценности“.
Източниците от разузнаването, които разговаряха с вестника, не представиха никакви главозамайващи доказателства или алтернативно обяснение за смъртта на Навални. Доколкото е разкрита, аргументацията зад новата оценка се основава най-вече на логиката, която хора като нас предложиха още през февруари: Путин не спечел много от смъртта на Навални, напротив – рискува е да изгуби ценен лост за влияние, а моментът в навечерието на Мюнхенската конференция по сигурността не би могъл да бъде по-лош за Путин.
Тогава защо разузнавателната ни общност разкри това сега? На пръв поглед изглежда, че няма особена причина да го направи. Набирането на подкрепа за войната в Украйна зависи от представянето на Путин като хладнокръвен убиец, човек, който би наредил смъртта на дисидент. Бъдещето на Юлия Навалная като знаменосец на каузата на съпруга ѝ зависи от статута ѝ на вдовица на мъченик. Дори и нашето правителство да стигне до заключението, че Путин не е поръчал убийството на Навални, защо да не запази това заключение за себе си?
Обяснението може да се крие във влошаването на положението на Украйна на бойното поле. Руската армия напредва и украинските сили едва ли ще успеят да обърнат хода на събитията дори с ново вливане на западни оръжия. Може би наближава времето за преговори за прекратяване на тази война.
В момента най-голямата пречка пред преговорите – освен желанието на Украйна да седне на масата – е липсата на доверие от руска страна. Последният път, когато преговаряха за мир в Украйна, Западът го използва само за да спечели време за подготовка на следващия кръг от сражения. Кремъл се съмнява, че Западът ще преговаря добросъвестно – чувство, което се засилва от готовността на лидери като Байдън да се отдадат на реторични ексцесии, които демонизират руския лидер (наричайки го „убиец“) или оспорват легитимността му („За Бога, този човек не може да остане на власт“).
Преди руснаците да се съгласят да седнат на масата, те биха могли разумно да поискат някаква конкретна демонстрация, че западната страна е готова да ги срещне на средата на пътя. Един от начините за това е Путин да бъде освободен от отговорност за смъртта на Навални. Ако не можем публично да признаем, че сме сгрешили като сме обвинили Путин, че е поръчал убийство в затвора, как руснаците могат да очакват от нас да отстъпим по нещата, които наистина ги интересуват, като например да обещаем, че Украйна няма да се присъедини към НАТО през следващото десетилетие?
Фактът, че разузнавателните ни служби казаха истината публично, е добрата страна на нещата. Тъмният облак е следният: Ако Вашингтон се е почувствал принуден да се съгласи с руските искания за предварително условие за преговори, положението на Украйна на бойното поле трябва да е наистина ужасно. Русия трябва да е в силна преговорна позиция, щом е готова да постави искания, които, ако не бъдат изпълнени, ще оставят съдбата на Украйна да се решава не на масата за преговори, а на бойното поле.
Хелън Андрюс е старши редактор в The American Conservative и автор на книгата BOOMERS: The Men and Women Who Promised Freedom and Delivered Disaster (Sentinel, януари 2021 г.). Работила е във Washington Examiner и National Review, както и като изследовател в мозъчен тръст в Центъра за независими изследвания в Сидни, Австралия. Нейни работи са публикувани в The New York Times, The Wall Street Journal, First Things, The Claremont Review of Books, Hedgehog Review и много други.
Източник: theamericanconservative.com
Превод: „Гласове“
Последвайте ни за новини и коментари в реално време в нашите канали на BNews Bg в Телеграм и Вайбър:
А. Телеграм: https://t.me/barekovnews /
Б. Вайбър: https://invite.viber.com/?g2=AQAJbAGSQIE9HlJSZyckD9TY9ZwufqyUDsBAtZmhC6DBwd6sGqhzV4dyvNdv4FC3
