Структурата на мозъка при нехетеросексуалните мъже и жени има много повече сходства, отколкото при тези на хетеросексуалните, установиха шведски учени. Оказа се, че това се дължи на генетичните характеристики. Това обаче не означава, че ориентацията на човек може да се разбере от структурата на мозъка или неговия геном, предупреждават изследователите.
Мозъкът на хомосексуалистите и стандартно сексуалните се различава структурно и това най-вероятно се дължи на генетиката, установиха експерти от Каролинския институт и изследването, е публикувано в списанието Human Brain Mapping, цитирано от "Труд". С други думи, обратната ориентация е наследствена, макар и да звучи доста парадоксално.
Известно е, че генетичните и хормоналните фактори влияят върху сексуалната ориентация. По-ранните проучвания също показват, че мозъкът на хомосексуалистите и хетеросексуалистите има някои структурни различия. Авторите на работата решават да се задълбочат в тази тема и да разберат дали има връзка между генетичните фактори и тези различия.
За да направят това изследване те са използвали резултатите от ЯМР на повече от 18 000 британци, от които почти 1000 са нехетеросексуални.
Оказва се, че те са със кръстосана полова промяна в определени части на мозъка, в областите, участващи в обработката на сензорната (в това число и визуалната) информация при нехетеросексуалните участници с различен пол се различават много по-малко, отколкото при хетеросексуалните.
Анализът на данните от сканирането на мозъка и генома от още една друга група също така позволи да се установи корелация между мозъчната структура и генетичните вариации. Това потвърждава важното значение на генетичния компонент за формирането на ориентацията, но изследователите напомнят и за съществуването на хормоналните характеристики, околната среда и други фактори.
Психичните разстройства се наблюдават по-често при представителите на сексуалните малцинства, така че изследователите също се питат дали това се дължи на особеностите на мозъка. Те обаче не откриха никакви промени, предразполагащи към разстройства.
„Не открихме доказателства за невробиологичната връзка между хомосексуалността и психичните заболявания. Това подкрепя теорията, че за някои хора проблемите с психичното здраве могат да бъдат резултат от социалните стресови фактори като стигмата и дискриминацията", казва неврологът Кристоф Абе, водещ автор на изследването.
„Има много страни и социални групи, в които нехетеросексуалността все още се заклеймява заради убеждението, че хомосексуалността е избор или дори психично разстройство. Нашите резултати демонстрират несъстоятелността на подобни теории и показват, че сексуалното привличане към собствения пол има невробиологична основа", казва Абе.
Изследователите подчертават, че констатациите на базата на получените данни не трябва да се правят изводи за причинно-следствената връзка между ориентацията и мозъчната структура. Също така, ЯМР не предоставя информация за това как точно функционират тези или онези области на мозъка. Освен това генетичните данни и данните от ЯМР не могат да се използват за прогнозиране на сексуалната ориентация на човек.
„Не знаем как откритите от нас различия в мозъка са свързани с нехетеросексуалността и не знаем как гените влияят върху структурата, функцията на мозъка и от своя страна и върху сексуалното поведение. Тези механизми са сложни и многофакторни“, подчертава Абе.
В допълнение, участниците в проучването самостоятелно са докладвали за своята ориентация, което може да изкриви резултатите. В изследването са използвани и данните от хора, регистрирани в британското хранилище на медицинската и генетична информация UK Biobank, така че пробата може да не е напълно представителна.
Изследователи от Масачузетската болницата в Бостън твърдят, че генетичните особености определят сексуалната ориентация примерно с около една четвърт. Те проучиха геномите на 409 000 души на възраст от 40 до 69 години, регистрирани в UK Biobank, и 68 500 души, използващи американската услуга за декодиране на геноми 23andMe.
Участниците в изследването бяха попитани и за пола на техните партньори. Оказа се, че сред потребителите на 23andMe около 19% поне веднъж са имали хомосексуални контакти, а сред потребителите на UK Biobank – 3%.
Учените са установили, че около 25% от случаите на хомосексуалност има определени корелации с характеристиките на генома.
Комбинациите от гени, предразполагащи към еднополовите връзки, се оказват свързани със половите хормони и обонянието. Първоначално изследователите възложиха ролята на генетиката на 32%, но не успяха да оценят приноса на определени генетични комбинации.
