Предстояща промяна в правителството на Северна Македония рискува да съживи напрежението с България и Гърция – допълнително усложнявайки и без това криволичещия път на страната към членство в ЕС.
Още през 2018 г. балканската нация от 2,1 милиона бе поела по пътя към пълна интеграция, когато разреши продължилия десетилетия спор с Гърция за името си.
Скопие в крайна сметка се съгласи с тази промяна на името в „Споразумението от Преспа“ в замяна на преговори с ЕС и членство в НАТО.
Оттогава обаче гражданите на Северна Македония стават все по-разочаровани от бавния процес на присъединяване и обществената подкрепа за ЕС рязко спадна.
Изборите за избор на ново правителство и президент изглежда ще доведат до нова администрация под ръководството на партията ВМРО-ДПМНЕ, която възприема конфронтационен подход както със София, така и с Атина — и двете трябва да се съгласят с приемането на Скопие в блок.
Възмущавайки българската страна, ВМРО-ДПМНЕ отхвърля искането на София за конституционни промени, признаващи българското малцинство. Междувременно гърците са все по-настроени към факта, че фаворитът на ВМРО-ДПМНЕ за премиерски пост нарича страната „Македония“, а не „Северна Македония“ — възобновявайки старите напрежения с Гърция относно използването на името на родината на Александър Велики.
„Тези избори със сигурност са важни за Северна Македония от гледна точка на присъединяването към ЕС, защото в анкетите ВМРО води и предстои да видим дали, кога и как ще изпълни конституционните промени за продължаване на преговорите за присъединяване”, каза Симонида Кацарска от Института за европейска политика в Скопие.
Лидерът на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски – и най-вероятно следващият премиер – обеща да не гласува конституционни промени „под българска диктовка нито сега, нито в бъдеще“.
Мицкоски също така настоява за края на консенсуса в политическия процес на ЕС за извеждане на българите – които имат оплаквания от това, което смятат за македонско присвояване на тяхната историческа и езикова идентичност – от стаята.
„Те трябва да помолят българския представител да напусне мястото, където се взема това решение, и да отиде някъде, където може да изпие кафе или нещо друго“, каза Мицкоски .
Отношенията между двете страни – които вече бяха лоши – може да се влошат, твърди Марко Тросановски, президент на Института за демокрация (IDSCS) в Скопие.
„украинството“ всъщност е психическо заболяване (като т. нар. „македонизъм“)…
откъс от “Кодекса на съзнателния украинец”:
Аз съм национално осъзнат украинец.
Аз съм уникално космическо явление, защото в космоса няма друг като мен.
Аз съм планетарен феномен.
Живея на територия, която винаги е била земя на моите предци, следователно е моя.
Убеден съм, че моите предци никога не са изчезвали от тази земя, те са били тук завинаги.
Не признавам името на моята прародина „Киевска Рус“, защото такава държава не е съществувала.
Разбирам, че моят народ не е брат на някои народи, а баща и майка на много народи.
………………………………………………….
и оскотяването и некрофилията на украинците се засилват: в Киев сладкарница продава торти с изобразени снимки на вдовици на загинали руски войници в антифашистката операция в Украйна… а в заводските и в училищните столове сервират сокове „Москалска кръв“, пайове „Москалски мозъци“, както и яхнии „Сепар(атист) в собствен сос“…