Илиан Илиев е част от силното поколение на българския футбол от началото на 90-те години. Един от легендарните състезатели, които направи успешна кариера не само у нас, но и в чужбина. Юноша е на Черно море, след това играе в Левски, Бенфика, Славия, Бурсаспор, АЕК, Маритимо, Салгейрош и приключи кариерата си край морето. 4 пъти шампион с Левски, печели 2 пъти купата на България, за 2 сезона в Бенфика се налага като един от лидерите на тима и печели Купата на Португалия 1996 година. Играе на Световното първенство във Франция 1998 година. Като треньор води Черно море, Берое (Купа на България), Левски, работи в Ангола, в Локомотив Пловдив, Верея, а от декември 2017 година отново е в Черно море.
Ето какво каза Илиан Илиев в специално интервю за читателите на Букмейкър Рейтинги:
–Господин Илиев, нека започнем от една от дискутираните теми напоследък – чужденците в българския футбол? Трябва ли да има ограничение, как трябва да бъде направено, това може ли да изиграе лоша шега на българските футболисти?
-Каквото и да си говорим, в Европейския съюз сме – не можем да ограничим правата на човека. Знаете, че вече имаме едно ограничение – за футболисти с паспорти извън ЕС, но за останалото всеки отбор трябва да има свое собствено решение. За мен обаче по-важното е да се направи така, че задължително да играят двама футболисти под 21 години, като единият да играе цял мач, а другият например едно полувреме. Защото преди бяхме свидетели на смени в първите минути на мачовете, което за мен беше унижение за децата. Когато например се контузи един от тях, да влезе друг в тази възраст на негово място. Много отбори и с право се хвалят, че имат развита детско-юношеска школа, че дават пари, имат бази и терени – тогава нека да даваме право на момчетата и да играят.
-Вие сте един от малкото клубове, който постоянно налага млади български футболисти. Защо има схващане, че ако се залага на млади българи, това автоматично означава, че отборът не преследва резултати?
-Аз нямам нищо против чужденците, винаги съм бил добре приет в чужбина, когато съм играл. При нас в Черно море се получи сплав между не лоши чуждестранни футболисти, опитни български играчи и млади момчета. Има доста отбори, които започнаха да правят подобно нещо, но има и други, които имам минимум 15 чужденци в отбора, а са имена в исторически план и са дали не един и двама талантливи български футболисти във времето. Но това е техен личен избор.
-Защо в един период от 10-12 години сякаш школите бяха занемарени? До 2002-2005 година все още имаше повече българи в родните клубове.
-Смея да твърдя, че в последните години се работи в тази насока – да се развиват подрастващите и школите. Друг е въпросът на кого му стиска да пуска момчетата да играят в мачовете и то във важните мачове. Но аз не смятам, че чужденците пречат на младите българи да се наложат в отборите. Дори, напротив – един чужденец, ако е качествен, може да научи на много младите около себе си. Давам пример с Курьор или Родриго (и не само те) в нашия отбор – които наистина са пример за младите момчета.
–Имат ли качества младите български футболисти, след като постоянно се говори, че чужденците по някакъв начин пречат?
-Имат качества. Но тук вече следва въпросът – колко се влагат, колко работят. Искат ли наистина да израстват. Понякога в школите един треньор няма физическото време да се справи и тогава идва моментът тези момчета сами да работят преди и след тренировка. Да искат да се учат, да се развиват, да напредват всеки ден.
-Стигаме и до треньорите обаче – имаме ли достатъчно подготвени кадри, които да работят с юношите, защото често обвиняваме самите футболисти, че нямат качества, но има ли добри треньори, учат ли се, имат ли нужните пособия за работа, въобще какъв е погледът ви върху това?
-Аз мисля, че много от треньорите, които искат да израстват и да се учат, го правят. Сега е много по-лесно с модерните технологии и интернет. Но трябва всичко да е дозирано, защото “copy paste” не те прави треньор. Всеки треньор трябва да знае какво иска, постигането не е лесно, но поне се знае целта, а това е важно.
-Само че знаем ситуации, в които треньори в школата искат децата му да играят като тези в Барселона?!
-Точно това е, че някои треньори избързват в желанието си да направят стил на игра. Да търсят само бърз резултат. На 8-9 годишни деца да им правиш упражнения като за мъжки отбор не е редно или пък да ги учиш на тактика. При малките от това, което съм забелязал и в чужбина, когато съм бил, най-важен е контактът с топката. Треньорите трябва да „запалят“ децата по футбола, да съхранят любовта им към играта и да ги възпитават. Много важно е тези треньори да се абстрахират изцяло от родителите, което не е лесно! Аз си мисля, че да си треньор на деца е по-тежко от това да си треньор дори на мъже. Но това с родителите го има навсякъде, не само в България.
-Представихте испанеца Пабло, ще търсите ли още нови попълнения преди старта на сезона?
-Момчето е на 23 години, минал е през школите на Виляреал и Алавес, надяваме се да израсне при нас. Иначе за новите попълнения – да, ще търсим минимум един нападател заради контузията на Божилов и продажбата на Курьор, и още един защитник. Тази зима прекарахме подготовката изцяло в България, а терените ни не са от най-добрите, а и времето на моменти не ни помогна.Това ни създаде проблеми с контузии. Надявам се да няма повече до старта на сезона.
-Поехте тима в последните дни на 2017 година, тоест направихте три пълни календарни години в Черно море и започвате четвърта. На много малко места един треньор може да работи толкова дълго време.
-Аз съм си вкъщи. Имахме трудно начало, но се стремим да се подобряваме. Първата година играхме бараж за Европа, но загубихме от Левски. На следващия сезон завършихме на 5-то място. Миналата година също стигнахме до баражите, но тогава настъпи ситуацията с Коронавируса, играхме почти само с юноши, отстранихме Арда, но с Ботев Пловдив не ни стигнаха силите. Ако не се беше случило, може би щяхме да се представим по-добре и да достигнем до финалния плейоф със Славия. В Берое изкарах 5 години, аз съм такъв, труден съм по разделите. Със сигурност трябва да се подобряваме, искам отборът ни да има облик, да бъдем по-интересни в атака и да разнообразим стила си.
-Направихте интересни трансфери, което говори добре за вашата работа?
-Ние сме екип с Петьо Костадинов, Боян Пейков и Сашо Филипов, както и момчета треньори от школата, които идват на част от тренировките. Още като се върнахме във Варна с Петьо си казахме, че трябва да даваме повече шансове на нашите юноши, защото и двамата знаем какви усилия полагат децата под моста. Ето, онзи ден в контролата с Враца, имахме 12 момчета от школата в отбора. Това е признание за работата точно на тези деца и треньорите, които работят в школата. Защото те се трудят и ако нито едно момче не е в първия отбор, не виждат труда си реализиран.
-Ясен Петров пое националния отбор. Какво е мнението ви?
-На първо място искам да му пожелая успех. Няма да му е лесно, като имаме предвид какво се случи с последните селекционери. Важното е хората, които са били зад него при избора му, да продължат да са зад него постоянно. Защото в предни години бяхме свидетели на това, че след един-два недобри резултата се създава напрежение и от това страда отборът.
-Вие съжалявате ли, че не станахте национален селекционер?
-Говорихме с Михаил Касабов, благодарих му за поканата, но му казах, че с няколко човека в Изпълкома вижданията ни за футбола у нас и развитието мu не съвпадат.
