Могат ли РНК ваксините да променят човешкия геном и съдържат ли наночастици, чрез които да ни контролират? Тези въпроси се повдигат в публикации в социалните мрежи.
Според скорошно социологическо проучване те са третият най-достоверен източник на информация за 30% от българите.
„Така наречените COVID ваксини използват рекомбинантни ДНК и РНК-технологии, които пренаписват генетичния код, както "Монсанто" пренаписа този на доматите и други семена“.
Това е една от теориите, които циркулират из социалните мрежи още от лятото. Според някои РНК ваксините могат да доведат до разпад на човешката ДНК.
Възможно ли е това?
„ Да презапишеш кода на целия геном и да доведеш до неговото разграждане – няма такъв процес, който да ни е познат. Те няма как да навлязат в генома на клетката и да го променят, защото за това са нужни специфични ензими“, обясни проф. Алексей Савов, началник на Националната генетична лаборатория, предава БТВ.
В кратката характеристика на продукта е описано, че една от съставките във ваксината е под формата на липидни наночастици – друго популярно опасение.
„Трябва да уверя хората, че такива наночастици се ползват в ежедневието – най-малкото, когато обърнем внимание на някои козметични продукти. В тези изкуствено направени частици целта е да се вкара вещество и те да послужат това вещество да бъде транспортирано до специфични клетки“, допълни проф. Савов.
Медийни експерти пък обръщат внимание – най-разпространеното притеснение в мрежата е свързано с бързото разработване на ваксина.
„Когато имаме нещо подобно, това обединява два лагера – много малкият лагер на хората, които не вярват във ваксините. По-големият лагер е на хората, които просто се притесняват. Негативните ефекти са очевидни – нагласите за ваксинация са критично ниски, ако искаме да имаме колективен имунитет“, коментира Христофор Караджов.
Според психолози разпространението на подобни теории по време на пандемия се дължи на страх.
„Когато човек се страхува, той търси бързи отговори и бързи решения. За съжаление има хора, които искат да манипулират хората, правят си някакъв пиар, някаква реклама. Искат да бъдат лидери на влияние, а чрез социалните мрежи насочват тези послания“, обясни Йордан Тановски.
Той казва още, че неверните твърдения най-успешно се тиражират, когато са под формата не на лъжа, а на полуистина.
