Моля, някой езиковед да обясни какво е креолизация. Ако не сте от тях, да ви кажа аз с две-три думи. Креолизацията се случва, когато мощна икономически и военно държава овладее определено географско пространство, населено с хора от друга цивилизация. При инвазията агресорите налагат своята култура и своя език за административни.
В следствие се получава т.нар. креолски език. В зависимост от културното влияние лингвистичния код се променя под влияние на езика за завоевателите, понякога трансформирайки се тотално, като даже се загубва, а в други случаи се стига до това. Особено след т.нар. Велики географски открития и колонизацията на Новия свят, на Африка, на Азия и Индусите, на Австралия и Нова Зеландия…
Междудругото, днешните европейски езици са „креолски“ спрямо латинския език на Римската империя. Под негово влияние се оформят те. В основата им е т.нар. вулгарен, простонароден латински „sermo vulgaris“, или езикът на местното население, точно като този, ползван от шареният субект от видеото, който смесвайки безобразно думи и понятия от двете лингвистични традиции, не ги съгласува помежду си.
Примитивна форма на комуникация, на която липсва основа. Ни така, ни онака!
Това даже не е lingva franca като суахилито, да кажем, или като койнето, гръцкият от ранните векове, а абсолютно креолски език.
Типичен пример!
Наречен е така, защото, знаете, формите на междурасовото смесване са тези: мулати, креолци, квартерони и т.н. и при миксациата на отделните раси, се е смесвал и езика им. Има различни креолски езици на базата на испанския и местните говори, както на базата на португалски, английски, а и на холандски, в т.нар. африканос, говорен в Централно африканската република.
Ние се креолизираме под влияние на английския, виждате. Нали, не е лъжа?!
Кичът идва от механичната миксация на два езика, които не са от едно езиково семейство и времето не е успяло да хармонизира и естетизира новата форма, да я осмисли като логика също. Прави ви впечатление, нали, че този младеж звучи като девиантен, макар да проявява интелектуални претенции?!
Интересното е, че руският им пречи днес, боят се от инвазията му, знаете. Официалната евроатлантическа пропаганда лансира въпросния ирационален страх и той попива, колкото и абсурдно да е, и при нас. Защо е абсурдно, ще попитате, нали?! Ще ви кажа, защото руският е редакция на старобългарския, съвременна лингвистична форма, стъпила на богослужебните ни книги, стигнали до тях, когато са приели християнството.
Стига се до там, че са готови нашият църковно славянски в храмовете да махнат, защото в руските православни църкви се ползва същия. Трябва тази връзка по политическа линия да бъде прекъсната и за това, като в оня виц, дето един си запалил къщата, та да изгори плевнята на Вуте, ние сме готови да загубим това огромно богатство, което е създадено при нас. В България!
Любопитно е и друго, че родният патриотизъм съществува в някаква своя автономна фирма. Той е изваден от православния контекст, който се явява негова генеалогия, негова каузалност от хиляда и кусур години, както и сплав между различните етноси от миналото. И не само, езикът ни е функция на православното християнство. Национализъм, стъпил върху езически, тангристки, окултни, пантеистични, ню-ейджърски, протестантски и католически, включително, влияния, е форма на кич. Абсолютен кич!
Особено последните привнасяния от края на Възраждането, както и тия след 1989-та година, са най-нелепи. Те също са форма на креолизация, само че в религията. Изведнъж се пръкват усмихнати пастори с бели ризки, като водещи на ток шоута и римо-католически адепти, чужди на целия ни православен фундамент, който е устискат през османско и е събрал народа ни през Първо българско царство в едно, и който е създал език, превеждайки Библията от гръцки с всички сложни философски понятия. С цялата семантика на християнството, която получава нова словесна форма у нас на език, с който се водят църковни служби.
В католическите църкви месата е на латински, това е основата им, тяхната база, нали?!
Така че да изразяваш недоволство от креолизацията на езика, изваждайки го от неговия православен контекст и ползвайки го като цел, а не средство, си е жива такседермия. Смешно звучи този половоамбивалентен субект, но още по-смешно звучи и критика, която е формална. Без осмисляне и разбиране за причинно-следствената връзка за появата на езика ни.
Така че…
Васил Жечев
