В болницата на Свищов положението щеше да е комично, ако не беше толкова жалко, трагично и безнадеждно.
В Ковид отделението тежко болните се обгрижват от кмета на града, който вече също е болен, и двама доброволци – икономист и кинезетерапевт, които правят почти всичко – мерят и свалят температура, свалят високо кръвно, изчисляват сатурация, включват апаратура и следят показанията. Разнасят и дават лекарства, пренасят болни и т.н. Наглежда ги единствената сестра, а как да лекуват получават инструкции по телефона от лекар.
Да, звучи като някакъв филм на ужасите, някакъв хорър отвсякъде. Но за съжаление е абсолютна реалност.
Не знам. Но в едно съм сигурен. След като свърши този кошмар, трябва на двамата доброволци някой медицински университет, веднага да издаде дипломи за лекари. Защото, убеден съм, ще бъдат повече лекари от стотиците, които учат в МУ на Плевен, а са оставили на фронта в Свищов, двама млади хора без медицинско образование, да се оправят сами.
