Башар Асад се превърна в поредната жертва на Арабската пролет, започнала през 2011 г. Но кои бяха другите авторитарни лидери, отстранени по сходен начин. Това се припомня в справка на Франс прес.
Зин ал Абидин бен Алин
Тунизийският президент беше първият, който падна от власт в резултат на Арабската пролет. Идвайки на власт 7 ноември 1987 г. Бен Али беше породил надежди за промяна в Тунис. Той наследи поста от Хабиб Бургиба, когото обяви за негоден за изпълнение на президентските задължения. През годините обаче нещата в Тунис не се промениха и семейството на Бен Али пое контрола върху цели браншове в икономиката. В края на 2010 г. в страната избухна народно недоволство, като постепенно то обхвана големите градове в източната част на Тунис. След голям протест на 14 януари в столицата Бен Али напусна страната с надеждата, че може да се върне и да поеме отново контрол върху нещата. Това така и не се случи и той умря в изгнание в Саудитска Арабия през септември 2019 г.
Муамар Кадафи
Водач на либийската революция от септември 1969, Муамар Кадафи се задържа 42 години на власт, прокарвайки идеята за арабското единство, използвайки изобилните петролни ресурси на Либия, за да подкрепя военни режими в приятелски страни и политически движения по света, по-специално Ирландската републиканска армия. В самата Либия той наложи една уникална по рода си политическа система, при която той твърдеше, че сънародниците му управляват сами държавата. Но всъщност вместо пряка демокрация по време на четирите му десетилетия на власт той извърши издевателства срещу опозицията и народа. Режимът на Кадафи бе обвинен в участие в самолетните атентати в Локърби през декември 1988 и в пустинята Тенере в Нигер през септември 1989 г., в които загинаха стотици хора и заради които Либия беше поставена под петролно ембарго и трябваше да плати обезщетения на близките на загиналите. Когато народът на Либия се вдигна на бунт срещу Кадафи, НАТО се намеси и бившият лидер избяга от столицата, но в крайна сметка попадна в ръцете на бунтовниците и през октомври 2011 г. беше убит при неизяснени обстоятелства.
Хосни Мубарак
Вицепрезидентът Хосни Мубарак стана президент на Египет през 1981 г. след убийството не предшественика му Ануар Садат и остана начело на страната 30 години. Той беше бойкотиран от арабските страни заради сключения мир с Израел през 1979 г. През президентството му страната има и икономически трудности и преживява насилие от страна на радикални ислямисти. Мубарак често пъти е обрисуван като оцеляващ в трудни ситуации. Но през януари народът въстана срещу него на фона на подозрения, че той се готви да отстъпи властта на сина си Аля и да създаде по този начин една династична република по примера на Сирия. В крайна сметка Мубарак бе изоставен от армията, от която произхожда, и се отказа от властта месец по-късно. После беше съден заради смъртта на протестиращи и за корупция. Пратен беше в затвора. Оневинен беше през 2017 г. и умря през февруари 2020 г.
Абдула Салех
Президентът на Йемен имаше навика да казва, че онзи, който управлява страната, прилича на човек, танцуващ върху главите на пепелянки. Абдула Салех притежаваше остър политически нюх и управлява Йемен в продължение на 33 години. Той съумя да оцелее при няколко шиитски бунта и в гражданска война, последвала проваления опит за обединение на севера и на юга в страната. През 2011 г. обаче народът оспори управлението му и той предаде властта с нежелание на заместника си Абд Рабу Мансур Хади. Но Салех направи всичко възможно да се вкопчи във властта, в това число и да се съюзи с йеменските шиитски бунтовници хуси, които бяха негови противници едно време и които в крайна сметка го убиха през декември 2017 г.
Омар Башир
Военният Омар Башир завзе властта в Судан през 1989 г. , преди да бъде свален с преврат през 2019 г. от армията след народни протести. Той беше на власт в продължение на 30 години, съюзявайки се или късайки връзки с местни ислямисти. Издирван е от Международния наказателен съд от 2010 г. по обвинения в геноцид, престъпления срещу човечеството и военни престъпления заради конфликта в Дарфур. В Судан Омар Башир е съден за корупция и е в затвора, докато страната потъна в гражданска война от 2023 г., когато в противоборство влязоха двама генерали, оспорващи си властта.
Защо Либералният Запад приветства Ислямска държава в Сирия и превърна Башар Асад в чудовище (ВИДЕО)
Каква ще е съдбата на Абу Мохамед ал Джаулани
Истинското му име е Ахмед аш Шарех. Роден е през 1982 г., израснал е в Мазе, шикозен квартал на Дамаск. Потомък е на заможно семейство. Учи медицина.
От 2011 г,., когато започва войната в Сирия влиза в редиците на джихадистите. Оглавява организацията „Хаят Тахрир аш Шам“, която едно време беше клон на „Ал Каида“ в Сирия и чиято цел беше свалянето на Асад. От 2016 г. скъсва с „Ал Каида“и започва да се представя като умерен, без да успее да убеди в това анализаторите или западните столици, които категоризират неговата организация като терористична група. Според френския анализатор Тома Пиере, който е специалист по ислямизма в Сирия, Ал Джаулани е радикален прагматик.
През 2021 г. в интервю за американското радио Пи Би Ес Ал Джаулани разказа, че военното му прозвище идва от това, че семейството му произхожда от Голанските възвишения, които на арабски са Ал Джаулан. Тогава той разказва, че дядо му е бил преместен от този район през 1967 г., когато Израел окупира голяма част от него.
Още след 11 септември 2001 г. при Ал Джаулани се наблюдават първи признаци на радикализиране. След американската инвазия на Ирак през 2003 г. той заминава да се бие там срещу американските военни. Присъединява се към „Ал Каида в Ирак“, после е заловен и пратен за пет години в затвора.
След началото на бунта срещу Асад се връща в Сирия, за да създаде „Фронта ан Нусра“, който после се преобразува в „Хаят Тахрир аш Шам“ и местен клон на „Ал Каида“. През 2014 г. се противопоставя на „Ислямска държава“.
Привържениците му го описват като реалист, а противниците му като опортюнист. През 2015 г. той казва, че няма да предприема атаки срещу Запада, противно на „Ислямска държава“. Когато решава да скъса с „Ал Каида“ през 2016 г. казва, че го прави, за да лиши международната общност от повод да атакува неговата организация.
През 2017 г. създава гражданска администрация в Северна Сирия и умножава и жестовете на добра воля към християните от провинция Идлиб, която неговите хора контролират от две години. Но там групировката му е обвинена от жители и правозащитници в издевателства, които според ООН могат да бъдат оприличени на военни престъпления.
Сега той призовава бойците си да запазят сигурността в освободените райони. Според анализатори колкото по-малко сирийците и международната общност се страхуват от Ал Джаулани, толкова повече той ще изглежда като отговорен лидер, отколкото като екстремист и джихадист.
Но не бива да се забравя, че сега той говори, каквото трябва да се каже, но със сигурност не е напълно искрен и не бива да се забравя откъде произхожда той, предупреждава изследователят Арон Лунд, визирайки твърдото фундаменталистко минало на Ал Джаулани..
