BIRD: Машите на Пеевски Нотариуса и Петьо Еврото държат съдиите и прокурорите по делото КТБ!

автор BIRD

В България гаранциите за справедлив съдебен процес пред компетентен и безпристрастен съд, както гласи чл.6, т.1 от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ), често са нещо като частната собственост в Русия – едно добро пожелание. Правото на справедлив процес е празно от смисъл понятие в много случаи. Най-често това се случва по делата на редови граждани. В провинцията често съдът не функционира като арбитър, а като подразделение на държавното обвинение. Очеизвадната липса на справедлив съдебен процес обаче е факт и по дела с висок обществен интерес. Именно такъв е и казусът КТБ – фалиралата “Корпоративна търговска банка”.

Не е работа на Цветан Василев разследвана ли е за корупция съдията му по делото КТБ!

Делото КТБ е генератор за скандали от самото си начало. Фактът, че наблюдаващия прокурор Иван Гешев не успя да намери Делян Пеевски в папките по разследването, вероятно го произведе в главен прокурор.

На 11 октомври 2024 г. подсъдимият по НОХД №2209/2017 на СГС-СНС Цветан Василев, казус известен като “делото КТБ”, отправя официално искане до административния ръководител на Софийска градска прокуратура (СГП) Илияна Кирилова, чрез своя процесуален представител адвокат Константин Симеонов. Банкерът иска информация налични ли са в СГП данни или доказателства за “нерегламентирани” контакти на съдията-докладчик по делото КТБ – Виржиния Александрова Петрова, с групите за влияние около Мартин Божанов – Нотариуса и Петьо Петров – Еврото. В искането на Василев се посочва, че в медиите са публикувани данни за такива “нерегламентирани” контакти на съдия Петрова. Василев иска да бъде информиран за развитието и резултатите от това разследване спрямо съдията си, ако има такова. Василев аргументира искането си с факта, че ако действително са налице данни за връзки на съдията-докладчик с някоя от групите за влияние в съдебната система, това обстоятелство е от изключително значение за по-нататъшния ход на делото за КТБ. Ако такива нерегламентирани контакти съществуват, категорично са нарушени гаранциите за справедлив съдебен процес пред компетентен и безпристрастен съд спрямо 18 подсъдими лица по това дело.

Повече от очаквано, в отговор от 15 октомври 2024 г. Софийската градска прокуратура отказва да предостави информация. Под отказа стои подписът на небезизвестният прокурор Йордан Петров, който пък стана синоним на прокурорски произвол. За същия има данни, че е свързан с магистрати от кръга на Петьо Еврото. За никого не тайна близостта на Петров с Божидара Ганева, понастоящем заместник административен ръководител на Софийската апелативна прокуратура. Във времето Ганева е считана за едно от “остриетата” на Еврото. Тя е свързвана с данни за корупция и водене на поръчкови разследвания. Именно Йордан Петров е наблюдаващ прокурор по делата срещу групите на “Нотариуса” и “Еврото“.

В последно време Петров е емблема на катастрофиралия опит за саморазправа с прокурорите, които си позволиха да разследват “кадровика на Пеевски” в съдебната власт. По време на заседанията по делото срещу прокурора Константин Сулев, Петров беше публично унижен от бившия си началник Иван Гешев.

Освен от Петров, отказът е подписан още от прокурорите Деян Захариев, Пламен Иванов и Светослав Милушев – все “отбор юнаци” специализирани в осигуряването на комфорт за ръководството на държавното обвинение.

Мотивите на прокуратурата за отказа са бланкетни. Ставало дума за неприключило досъдебно производство, чиито материали представляват следствена тайна. Както и че нито Цветан Василев, нито неговият защитник имат процесуално качество по това конкретно разследване и съответно нямат законен правен интерес да бъдат информирани за хода му. Очевидно, за СГП правото на справедлив процес пред компетентен и безпристрастен съд е нещо непознато, което очевидно не поражда правно действие.

Всъщност, за свързаността на съдия Виржиния Петрова с Мартин Божанов – Нотариуса има сигнал и показания, дадени пред надлежен орган на властта. Адриана Симеонова, бивша съпруга на покойния Божанов съобщава в свой сигнал, че по време на брака си с Нотариуса е ставала свидетел на провеждани от него срещи, на които, според нея, се “уреждани“ дела благодарение на близките му контакти с прокурори и съдии, и е давал определени парични суми за решаването на конкретни дела. С други думи, Симеонова свидетелства за корупционни сделки в най-чист вид. По нейни данни и от срещите на които е била свидетел, основният кръг от лица работещи в правосъдната система, с които Божанов е контактувал са съдиите Виржиния Петрова, Пламен Дацов и Георги Ушев.

На една от срещите между съдиите Виржиния Петрова, Пламен Дацов и друго основно лице в кръга на Мартин Божанов, а именно адв. Велимир Атанасов, с обсъждано съдебно дело на лице по-известно с прякора Брендо. В показанията си Симеонова не конкретизира какво точно е обсъждано. Не може да посочи и конкретни факти от срещите на Божанов с други магистрати, тъй като не е проявявала интерес към темите на разговор. Пред властите тя декларира, че всичко, което ѝ е известно за отношенията между Божанов и близките до него лица, работещи в правосъдната система, е разбирала лично от съпруга си. Бившата съпруга на Нотариуса заявява, че никога не е била свидетел на предаване на парични суми от страна на Божанов към който и да е било магистрат. Жената свидетелства, че лично от Божанов и е станало известно, че адвокат Велимир Атанасов е предавал парични суми на магистрати по повод “оправяне на дела”. Тя самата е била свидетел на направени от Мартин Божанов подаръци на един определен магистрат, а именно Виржиния Петрова, под формата на бижута, мобилни телефони и чанти. Любопитно е, че именно този съдия не беше посочена в списъка на ген. Атанас Атанасов на магистрати, свързани с Нотариуса, който той внесе в Народното събрания. Източници, пожелали анонимност, също твърдят, че Виржиния Петрова е била сред най-близките на покойния Божанов.

От една страна Мартин Божанов – Нотариуса е сочен за паралелен и конкурентен център на влияние върху съдебната власт спрямо Петьо Петров – Еврото и неговия ресторант “Осемте джуджета”. Ако Еврото се приема за “инструмент” на Делян Пеевски, то Нотариуса се счита за близък основно до отстранения главен прокурор Иван Гешев. Всички събития около отстраняването на Гешев сочат, че между него и Еврото е имало напрежение, което е ескалирало. Една от версиите за смъртта на Божанов е свързана именно с опита Петьо Петров да бъде задържан в сградата на ресторант “Келари”.

Създател на компромати

Очевидно Мартин Божанов е бил влиятелен лобист. Има скрити и явни свидетели свидетели, които твърдят, че той е можел да влияе върху формирането на вътрешното убеждение на съдия Виржиния Петрова. Ако Божанов, сочен за близък до някогашния наблюдаващ прокурор по делото КТБ – Иван Гешев, е имал власт над волята на съдия Петрова, то тогава за какъв справедлив съдебен процес пред компетентен и безпристрастен съд говорим по това производство?

Вероятно някой би изтъкнал, че Мартин Божанов е покойник, а Иван Гешев е просто адвокат. Но Делян Пеевски, който продуцира избора на Гешев за главен прокурор, все още е олигарх, който контролира съдебната власт и най-вече прокуратурата.

Съвсем наскоро беше публикуван докладът “Подслушвано правосъдие. Специалните разузнавателни средства като инструмент за натиск върху съдии, прокурори и следователи“. Един от основните изводи е, че има категорични данни за мащабно подслушване на съдии и други магистрати. Вероятно и не само подслушване, а са използвани и други мероприятия.

Употребата на специални разузнавателни средства спрямо магистрати е превърната в системна практика за наблюдение и дисциплиниране на „неудобните“, а не в инструмент за борба с престъпността. За изследвания 10-годишен период са регистрирани 251 случая на прилагане на СРС-та спрямо магистрати. Това означава, че около 6% от всички съдии, прокурори и следователи или средно всеки 17-и магистрат, са били обект на скрито наблюдение. Вероятността един магистрат да бъде подслушван е над 1,500 пъти по-висока, отколкото средностатистическия гражданин. Докладът “Подслушвано правосъдие” отчита, че засегнатите са преимуществено съдии, което пряко ерозира тяхната независимост и създава климат на несигурност, страх и потенциална зависимост. Естествено, зависимостите произтичат и от други фактори.

Има огромен дисбаланс между броя на подслушваните магистрати и реалните наказателни производства. Макар да са създадени общо 238 ВДС (веществени доказателствени средства) чрез СРС-та, 206 от тях изобщо не са послужили за образуване на досъдебни производства. За целия период от 10 г. са констатирани едва 18 наказателни производства срещу 16 съдии. От тях само 4 са приключили с осъдителни присъди. Масовото прилагане на СРС-та без наказателноправен резултат поражда подозрението, че те се използват неправомерно – за събиране на компромати или оказване на институционален натиск. Рекордна е 2020 г. с общо 62 разрешения за прилагане на СРС-та. Всички те са по искане на КПКОНПИ и Специализираната прокуратура. От тях са изготвени 37 ВДС-и. Разрешенията по принцип се разписват от съдия Георги Ушев.

На фона на тези плашещи данни възниква въпросът експлоатирани ли са СРС-та по отношение на Виржиния Атанасова, Пламен Дацов и Георги Ушев във връзка с контактите им с Мартин Божанов – Нотариуса? Естествено, ако такива са експлоатирани законно, с разрешение от съдия, в момент, в който Ушев е председател на Апелативния специализиран наказателен съд, разрешението би следвало да е дадено от ВКС.

Естествено, съществува и хипотезата, че срещите между магистратите и Нотариуса, за които разказва бившата му съпруга Адриана Симеонова, са били документирани незаконно от самия Божанов. Претърсванията и изземванията по адресите на Божанов след смъртта му навеждат на хипотезата, че е била издирвана неговата компроматна банка. Ако това е така, тези компромати би следвало да са в делото, което до скоро се разследваше от прокурора Йордан Петров. Това несъмнено навежда на подозрението, че тримата магистрати вероятно са обект на натиск от страна на прокуратурата или пък чрез нея, по определени дела. Следователно, тези магистрати са в хипотезата, да са неспособни да дадат гаранции за справедлив съдебен процес пред компетентен и безпристрастен съд. Съществува обосновано предположение, че те са зависими.

Линията Кангалджиеви – още една Дебела връзка с Дебелия!

Магистрат разпитван за връзки с Мартин Божанов изскача и в друг сюжет, свързан с делото КТБ. Цветан Василев, заедно с друг подсъдим по делото – Георги Христов, сезират съдия Виржиния Петрова със сигнал по смисъла на чл. 205, ал. 2 НПК, а именно, че:

„Когато узнаят за извършено престъпление от общ характер, длъжностните лица трябва да уведомят незабавно органа на досъдебното производство и да вземат необходимите мерки за запазване на обстановката и данните за престъплението.“

Василев и Христов сочат данни за основния свидетел на прокуратурата Бисер Лазов, които според тях го уличават в лъжесвидетелстване и източване на активи след затварянето на банката. Обвиняемите твърдят, че Лазов, както и други свидетели, които са под негов контрол, умишлено дават неверни показания пред съда, за да обслужат тезата на държавното обвинение. Лазов преднамерено си спомня детайли само за събитията до юни 2014 г., но “губи спомените си” за времето след това, вероятно за да прикрие собственото си участие в престъпни схеми за източване масата на несъстоятелността на КТБ.

Василев алармира, че веднага след поставянето на банката под специален надзор на 20 юни 2014 г., Лазов е организирал целенасочена дейност за овладяване, отклоняване и присвояване на огромна част от имуществото на търговски дружества, които преди това са били кредитирани от КТБ. Също така Лазов е обвинен от банкера, че чрез контролирани от него лица и дружества е прехвърлял скъпи активи – недвижими имоти и акции на прекомерно занижени цени, често близки до данъчните оценки, или пък напълно фиктивно – без изобщо да е извършено реално плащане. Такава информация е налична и в медийни публикации.

В сигнала на Василев и Христов са посочени прехвърлянето на масивната сграда на бул. “Цариградско шосе” 113 на многократно занижена цена, осъществено по техни данни с изричното решение на Лазов. Засяга се и „присвояването на милиони акции от публични дружества като “Холдинг Кооп-Юг” и “Петрол” чрез свързани с него фирми, без да са платени дължимите суми за тях. Като такава фирма е посочена “Иновейшън трейд” ЕАД.

Лазов и неговата група са обвинявани още, че умишлено са довели до неплатежоспособност и несъстоятелност редица дружества-кредитополучатели, като например “Евробилд 2003”, след като са разпродали и източили активите им в своя полза. С тези си действия, според Василев, те са ощетили масата на несъстоятелността на КТБ, тъй като отпуснатите кредити не са били върнати.

По сигнала на Василев се произнасят две инстанции на държавното обвинение, които очаквано постановяват отказ да се образува досъдебно производство. Прокурор Боряна Кангалджиева от 05 отдел “Специализиран” на СГП се произнася по преписка №5817/2025 г. с постановление от 11 март 2025 г. Тя отказва да образува досъдебно производство, защото изложените в сигнала данни не покриват признаците на престъпление. Вместо да разследва конкретните данни за източването на активи и фиктивни сделки, твърдени за извършени от Бисер Лазов, прокурор Кангалджиева фокусира постановлението си върху това дали магистратите, тоест съдиите и прокурорите по делото КТБ, са извършили престъпление по служба, като не са се самосезирали по твърденията на подсъдимите в съдебна зала. Тя стига до извода, че магистратите не са нарушили служебните си задължения.

Всъщност прокурор Боряна Кангалджиева също е свързана с казуса на Мартин Божанов – Нотариуса. На 20 март 2024 г. тя е изслушана от Прокурорската колегия на ВСС във връзка с факта, че Божанов е присъствал на официален коледен банкет, организиран от Софийската районна прокуратура. Събитието се е провело в град Банско през декември 2021 г. Самата Кангалджиева потвърждава присъствието си на този банкет по време на изслушването си пред Прокурорската колегия, но заявява, че към 2021 г. не е познавала Мартин Божанов, не е знаела как изглежда и съответно не може да каже дали го е видяла в заведението. Присъствието на Божанов на въпросния банкет като външно лице обаче е категорично потвърдено от нейни колеги, като прокурорите Пламен Петков и Георги Обидимски. Тук обаче се появяват някои смущаващи моменти.

Топлата връзка Кангалджиев – Калин Стоянов (Пеевски)

Боряна Кангалджиева е съпруга на Димитър Кангалджиев. Последният се ползва с репутацията на протеже на бившия МВР министър и настоящ депутат от ДПС Ново начало Калин Стоянов. През декември 2021 г., по време на въпросния банкет, Калин Стоянов е директор на ГДБОП, а Кангалджиев е негов заместник. Преди да оглави службата, Калин Стоянов завежда звеното за агентите под прикритие и доверени лица в ГДБОП. Такова лице е и Мартин Божанов – Нотариуса, за когото стана ясно, че е бил агент на МВР от най-ранна младост. Последната съпруга на Божанов – Гергана Божанова пък е назначена за разследващ полицай в ГДБОП. За предшественика на Калин Стоянов като директор на ГДБОП – Любомир Янев се твърди, че е бил кум на Мартин Божанов. Именно Янев беше осветен като контакт на Нотариуса. Наши източници твърдят също така, че именно Кангалджиев е предупредил Петьо Еврото в 12 без 5, за да може овреме да изчезне от ресторант “Келари” и на косъм да избегне ареста.

От цялата история става ясно, че Мартин Божанов – Нотариуса е бил информатор и доверено лице на МВР, вероятно зачислен в “агентите под прикритие” на ГДБОП във времето, когато Димитър Кангалджиев е зам. директор на службата, но жена му – прокурор Боряна Кангалджиева няма никаква представа кой е Нотариуса. Наистина звучи убедително и достоверно.

BIRD