Радостта на европейския естаблишмънт от закъснялото решение на Джо Байдън да се оттегли е очевидна. Преди уикенда Европа почти се беше примирила с президентството на Тръмп и с края на следвоенния либерален ред. Ще се измести ли сега светлината на прожекторите от недостатъците на Байдън към тези на Доналд Тръмп? И със сигурност ли сега американците ще се обединят зад Камала Харис, която със забележителна бързина си осигури достатъчно гласове за номинацията на демократите и, както демократите постоянно ще ни напомнят, е на 59 години, а Тръмп е на 78?
Единственият разумен отговор е: Не толкова бързо. Тръмп все още е фаворит за президентските избори през ноември, изпреварва в проучванията, особено в жизненоважните колебаещи се щати, и е почитан от твърдите си поддръжници. Настроенията в световен мащаб са насочени срещу действащите политици, както Риши Сунак, Еманюел Макрон и в по-малка степен Нарендра Моди се убедиха на собствен гръб.
Байдън остави оттеглянето си на късен етап и наистина оказа силна съпротива, въпреки опитите да бъде обявен за последния Цинцинат. А Харис е слаб кандидат, чиято собствена президентска кампания се провали през 2020 г. и чийто мандат като вицепрезидент, където й бе възложена особена отговорност за южната граница, не може да се похвали с кой знае какви постижения.
Единственото отговорно поведение на европейците е да не губят надежда и да се подготвят за втория мандат на Тръмп, който ще бъде много по-труден от първия. По време на първото управление на Тръмп президентът беше заобиколен от републиканци от истаблишмънта, които контролираха опасните му импулси, като например оттеглянето от НАТО. Този път той ще бъде заобиколен от активисти на MAGA, които ще подкрепят инстинктивната неприязън на своя господар към либералния ред с по-широка философска враждебност към либерализма.
Все по-влиятелното ядро на MAGA политиците, водено от помощника на Тръмп Джей Ди Ванс, обвинява либерализма в различните му форми за унищожаването на „истинската Америка“: икономическия либерализъм за изнасянето на работни места в страни с ниски цени, социалния либерализъм за унищожаването на морала на работническата класа и либерализма на националната сигурност за изискването Америка да поеме несправедлив дял от бремето на защитата на Запада.
Дори ако демократите успеят да се задържат на президентския пост, ситуацията няма да се върне към това, което европейците биха искали да считат за „нормално“. Отстъплението на Америка от глобалната ѝ роля не започна с Тръмп, а с „обръщането“ на Барак Обама към Азия и нежеланието му да се намеси в Либия. Вместо да отмени политиката на Тръмп „Америка на първо място“, Байдън запази повечето от тарифите на своя предшественик и добави индустриална стратегия „Америка на първо място“.
Президентът Харис ще трябва да се справя не само с десните MAGA в Конгреса, но и с антиглобалистите от различни партии – от протекционистите, които искат да защитят американските работни места, до прогресистите, които осъждат „империалистическата“ външна политика.
Европейските съюзници на Америка са изправени пред нещо повече от още четири години управление на Тръмп. Изправени сме пред един нов свят, в който великият либерален хегемон, какъвто са САЩ, отстъпва или от хегемонията, или от либерализма, а може би и от двете.
Времената, в които светът можеше да разчита на САЩ като на либерален Левиатан, отминаха. Изолационистите в Америка са твърде силни, а политиките им – твърде променливи, за да бъде подобен залог разумен.
Европейците вече не могат да си позволят да останат „призраци на пиршеството“, по думите на дипломата Харолд Никълсън. Единственият начин да предотвратят повторение на анархията, която някога унищожи техния континент, е да поемат някои от отговорностите, които някога е поемала Америка: да отделят повече средства за отбрана, да подкрепят глобалните институции и най-вече да се противопоставят на привлекателността на необуздания национализъм, като демонстрират достойнствата на либералното сътрудничество.
Източник: Dir.bg
