Бяхме като малки маймунки, които трябваше да играят,
заяви една от иконите на българската художествена гимнастика Бианка Панова пред ТВ7 в предаването „Насреща Люба Кулезич“. Пред водещата тя сподели откровени свои спомени за времето на тренировъчната и състезателна дейност, които е разказала в книгата си–изповед – „В името на голямата цел“.
Панова каза още, че има кой да съди Нешка. Колкото и шампионки да създаде за гимнастиката, толкова и съсипа.
Чрез моята книга преборих страха, заяви още Панова и допълни че все още трепери, когато отива до залата на „Герена“. Ако Нешка беше стигнала до нашите души, можеше да постигнем много повече, каза след години едно от нейните златни момичета.
Бианка беше категорична, че е дала много на гимнастиката и е можела да даде още много повече.
Не бях оставена да направя това, което искам. Гимнастиката ми е длъжна, защото бях употребена заради друга личност,
заяви със сълзи на очи Панова и разказа за времето, в което е работила заедно с треньорката Нешка Робева.
Не съм участвала в поръчки. Нешка не ми вярваше, че ще мога да се подготвя сама за Олимпиадата в Сеул. За нея станах неудобна, защото доказах, че мога да постигна успехи и по друг начин.
Панова изказа горещата си благодарност към Валя Вербева (б.р.българска балетна артистка, която е била репетиторка на златните момичета).
Тя създаде твореца в мен.
Вербева е човекът, който изгради нежността, пластиката и одухотвореността в мен. На нея дължа страшно много, изповяда Панова.
